На 10 ноември 1989 г. България слага началото на друга епоха

10 ноември 1989 година е датата, на която след повече от 30 години управление на социалистическа България председателят на ЦК на БКП и държавен ръководител Тодор Живков подава оставката си. Той обаче е принуден да се оттегли от партийната върхушка, а разговори за това се водят няколко дни преди пленума на партията. В основата на преврата срещу са Петър Младенов, Андрей Луканов, считан за верен на Москва и Михаил Горбачов и още няколко близки съратници на Живков от партизанските времена.

Историците казват, че по значимост тази дата е сравнима с 9 септември 1944 г., когато също се сменя системата на управление на държавата.

"10 ноември 1989 г. е дата, която свързвам с дворцовия преврат, който си направиха комунистите, диктуван отвън. Те бяха принудени да го направят, притиснати от събитията и от Съветския съюз на Михаил Горбачов. Става дума за един световен процес, който засегна целия социалистически лагер. Смяната на властта, извършена на 10 ноември, донесе едно облекчение на хората, защото на тях им беше писнало да бъдат управлявани по този начин. Хората не искаха да живеят в условията близки до тези във феодализма, когато не можеш да напуснеш родното място, да си смениш жителството и още повече да излезеш в чужбина“, спомня си пред БГНЕС отец Христофор Събев, йеромонах, дисидент и един от първите активисти на СДС. Той казва, че в замяна на сигурността хората са били лишени от свободата си. „А за човека най-висшият дар е свободата, която му е дадена от Бога. Прасето също го хранят, но го държат затворено. Орелът понякога може да бъде гладен, но лети на високо. За това и моят девиз е „Орелът не яде мухи“", казва още отец Христофор Събев.

Превратът

На 10 ноември на пленум на Централния комитет на БКП е освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години. Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. То е резултат от активната намеса на Москва след началото на перестройката, започната от Михаил Горбачов.

Някои от членовете на ЦК не са информирани. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление, като предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

Народното събрание гласува отпадането на Член 1 на 15 януари 1990 г., а през юни същата година се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.

На 1 август 1990 г. Седмото Велико Народно събрание избира Желю Желев за президент.

Първият митинг

„За официална дата на промяната към демокрация се брои 10 ноември 1989 г., истинската обаче е 3 ноември.  Ние спокойно трябва да изписваме с главни букви, защото стана главното: няколко хиляди гърла на площад „Александър Невски" извикаха залпово „Демокрация” и не последва оръжеен залп, пише Марко Ганчев. Около три хиляди души се обляха със сълзи и се прегръщаха на тристата метра до паркинга на Народното събрание. Това трудно би могло да се нарече шествие, но беше аналогично на оная малка крачка на луната, но голяма крачка на човечеството", продължава той.

Организацията „Екогласност", на която властта не обръщаше кой знае колко внимание, използва случая, че в НДК заседаваше международен форум за опазване околната среда на държавите участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и решават да връчат една петиция в Народното събрание срещу хидропроекта Рила-Места, разказва desant.bg. Преди това се събират в градинката на „Кристал“ и тръгват на шествие към парламента.

На 19 ноември 1989 година на площада пред храм-паметника „Александър Невски“ се събират над 150 хиляди души. Седмица след оставката на Живков на площада се издигат лозунги против тоталитаризма и еднопартийното управление. Митингът се ръководи от секретаря на „Екогласност“ Александър Каракачанов. Събитието е обявено с листовка на независимите сдружения, която се раздава от ръка на ръка. На тази демонстрация хората излизат, за да поискат свободата си, обединени срещу режима.

Първият официален демократичен митинг гласува вот на доверие на Петър Младенов за една година. Но на този митинг се ражда и противопоставянето между сини и червени. А само месец по-късно всички новосъздадени и възстановени сдружения и организации започват да се делят и да се раждат нови и нови партии. 

През януари започват заседанията на Кръглата маса, по подобие на преговорите в Полша. Целта е опозицията и БСП да стигнат до решение за промени в Конституцията и партийната система. Там се ражда и формулировката “председател - президент”. Еднопартийната система е променена, но поради агресивната си риторика и липсата си на опит опозицията губи първите демократични избори. Така моделът се сменя, но властта остава в същите хора, а първите правителства на прехода „живеят“ по по-малко от година. 30 години по-късно противопоставянето между сини и червени продължава, но много от лицата на прехода са отдавна забравени. 

Вижте още:

Противопоставянето – 10 ноември 1989 г.

Съборете тая стена в душите си

Несъстоялата се тиха революция