Най-добрият начин да помогнеш на хората е да ги подкрепиш да си помогнат сами 

Лидия Стайкова е от най-активните доброволци, които работят с бежанци още от началото на кризата преди няколко години. В Световния ден на бежанците я помолихме да разкаже за опита си и за  инициативите, които помагат на търсещите убежище и бежанците в центъра в Харманли. Там по инициатива на бежанците от Афганистан работят училище и шивашко ателие, а хората се опитват да живеят нормално, доколкото това е възможно в ситуация като тяхната.

Как започна всичко

Моя приятелка се включи в кампанията за събиране на дрехи за бежанските лагери, организирана от Мюфтийството, а покрай нея - аз и още една приятелка. По това време открихме и Фейсбук групата „Приятели на бежанците” и започнахме да се координираме с другите, които бяха започнали да помагат преди нас. Беше през есента на 2013, когато у нас вече бяха започнали да идват много бежанци и ситуацията беше безпрецедентна за страната. Постепенно започнахме да опознаваме цялостната ситуация на бежанците у нас и да откриваме нови и нови проблеми.

Научените уроци

Научих, че най-добрият начин да помогнеш, е да помогнеш на хората да си помогнат сами. Първо, защото те знаят и могат не по-малко неща от нас, и второ, защото това им дава усещането, че все пак някаква частица от живота им е в техни ръце, а това им помага да се съхранят психически.

Какво постигнаха доброволците в лагерите 

Най-важното е, че показаха, че държавата може да разчита на гражданите и че обикновените хора са голяма сила, особено ако работят отдадено, умно и координирано. Това, което не успяхме да направим, е да помогнем на мнозинството да гледа на бежанците като на човешки същества, които не са кой знае колко по-различни от българите.

Примирих се с това, че у нас, пък и в Европа, политиката по отношение на бежанците е лицемерна и хаотична, както и с това, че аз лично мога да направя съвсем малко. Не знам дали има нещо, с което не бих могла да се примиря. Научих се да приемам нещата, които не мога да променя.

Харманли след бунтовете

Много хора се изплашиха и побързаха да напуснат страната. Тенденцията е да продължават да напускат и броят на хората намаля повече от трикратно. Иначе, за щастие, лагерът се върна към нормалността, колкото и тази нормалност да е далеч от представите за нормалност на всеки, който не е бил бежанец или не е влизал в бежански лагер.

Училището и ателието

Инициативите за училището и шивашкото ателие са на бежанците от Афганистан. Те създадоха училището и ателието в една от сградите, в които живеят. Те и преподават и работят там. В резултат на това децата в начална училищна възраст (до 12г.) учат роден език, математика, точни науки, английски, рисуване, музика, а по-големите (тийнейджъри и възрастни) английски и компютърна грамотност. Желаещите да шият, плетат и бродират имат свое местенце, където да правят тези неща, а също и да научават за това как биха могли някой ден да превърнат наученото в малък бизнес.

Ако не доведе до значими резултати в кариерен план, то поне помага на хората да се спасяват за известно време от тревоги за неизвестността, с която живеят афганистанските бежанци у нас. Броят на учениците в училището и ползващите ателието намаля, тъй като доста хора напуснаха страната. В момента са може би не повече от 40 души и нямам предположение в каква посока ще тръгнат цифрите по-нататък.

Ако някой би искал да помага, може да ни подари прежди, платове и пр.

Как да помогнете

Вижте още:

Над 65 млн. души в търсене на нов живот  

Омагьосаният кръг на интеграцията