Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Омагьосаният кръг на интеграцията

Петък, 02 Септември 2016 / Общество
6500
  • btvnovinite.bg

Бежанците са напускали програмата за интеграция, за да намерят работа и възможност за оцеляване

 

Едва около 9% от бежанците, получили статут в България, участват в Националната програма за интеграиция, а само около 1% от тях получават социални помощи. Тези данни бяха изнесени в доклад на Министерството на финансите, който прави извода, че бежанците, получили статут у нас, предпочитат да заминат за някоя друга държава в Европа. Дали обаче това обяснява проблема? 

 

 

Добре е да обърнем внимание, че докладът на МФ анализира резултатите от интеграционна програма за периода 2011-2013 година. През първите две години от този период в България са търсили закрила по около хиляда души на година, а статут получават част, а не всички от тях. Цифрите са несравними с броя на търсилите и получилите закрила в следващите години, в които вече говорим за бежанска вълна.

Интеграционната програма се е провеждала само в София и никога не е било предвидено да обхване всички, които теоретично биха могли да подадат молби. Ето защо тя е обхващала толкова малко хора.

Причината към нея да няма силен интерес или пък да отпадат включените е тази, че предоставените по време на програмата социални помощи са били крайно недостатъчни за физическото оцеляване на включените в нея и техните семейства. Ето защо хората са напускали програмата – за да започнат работа, с която да е възможно да се издържат или пък са напускали страната – по същата причина.

Струва си да се прочете един доклад, изготвен след мониторинг на интеграцията на бежанците в България, финансиран от Върховния комисар за бежанците към ООН. Там могат да се видят точните цифри – не само броя на хората, но и паричните средства, които са им били предоставяни. Цитирам една от констатациите на доклада – до нея може да стигне всеки, който прегледа цифрите: „Много от участниците отпадат поради малката финансова помощ, с която се подпомагат лицата с бежански и хуманитарен статут, и голямото забавяне при изплащането на тази помощ.

И все пак, докато през периода 2011-2013 е съществувала интеграционна програма, макар и с малък обхват, макар и с мерки, при които за участниците е невъзможно да оцелеят, то след 2013 година никога не е имало интеграционна програма – вече 2 години и 8 месеца към днешна дата. По какъв начин тогава се стига до извода, че бежанците не желаят да участват в такава програма?

Едва в средата на август, 2016 година се появяват първите признаци за зараждането на нова интеграционна програма:

Постановление № 208 от 12 август 2016 г. за приемане на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила

 

Главни действащи лица в тази програма са не Държавната агенция за бежанците, а общините. Кметовете на общините подават заявления за броя на бежанците, с които могат да сключат споразумения за интеграция. Предвид негативните нагласи у повечето български граждани спрямо бежанците ми се струва, че кметове, които биха подали такива заявления са по-скоро изключение. В такъв случай колко бежанци биха имали шанса да участват в интеграционна програма?

Дали бежанците ще проявят интерес към програмата зависи и от това дали до тях ще стигне информация за такава възможност и дали информацията ще им бъде поднесена достъпно, дали представящите я ще могат да отговорят ясно на въпросите, които неизбежно ще им бъдат зададени.

Друг фактор биха били конкретните условия. Ако новата интеграционна програма отново предлага условия, при които физическото оцеляване е невъзможно поради липса на достатъчно средства, не бихме могли да имаме високи очаквания за броя на желаещите да се включат.

Това, което мога да кажа в заключение е, че констатации като „Бежанците не желаят да се интегрират.” са необосновани. Бежанците биха желали да се интегрират там, където са добре приети и където държавата и обществото им подават ръка за да се изправят на крака.

У нас случаят е друг – тук остават само случайно попадналите на хора, които са пожелали да им помогнат или пък тези, които могат да получават известно време помощ от свои близки извън България. Ето така се интегрират бежанците у нас.

 

Вижте още:

Бежанците в България не се интегрират 

Решение ли са затворените центрове за бежанци

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

бежанци, мигранти, интеграция, пазар на труда





StreetInside

Половин век по-късно: Откриха изчезнала подводница

Вторник, 23 Юли 2019 / На предела
Издирването на „Минерва“ беше възобновено след настояването на близките на загиналите моряци   Останките на френската подводница „Минерва“, потънала преди 51 години с целия екипаж на борда, бяха открити в Средиземно море, съобщи британския "Таймс”. Семейств [...]

Съзидателната визуализация

Четвъртък, 15 Юни 2017 / На предела
Както утвърждението, така и визуализацията е мощно средство  за преобразяване на нашата действителност   Успешното практикуване на визуализация, което изисква от практика (човек практикуващ) да усвои пет основни ключови момента, за да достогне до успешната й реализация. Но преди т [...]