Все още остава голям броят на трайно безработните обаче

Броят на работещите българи достига нивата отпреди кризата през второто тримесечие на тази година. Според данните на националната статистика те нарастват до 3.581 млн. души. Ръстът на заетите обаче се забавя, делът на дългосрочно безработните остава висок, а недостигът на работна ръка става все по-остър, което навежда на мисълта, че потенциалът за нови работни места започва да се изчерпва, посочва анализ на Института за пазарна икономика, цитиран от в. „Сега“.

В същото време производителността на труда през второто тримесечие на 2016 г. остава на същото ниво спрямо второто тримесечие на миналата година. При сравнително ниските стойности за България производителността има потенциал да нараства с по-бързи темпове, но това продължава да не се случва, посочва анализът. Авторите дават за пример Румъния, която през 2004 г. е с най-ниската производителност в ЕС - 33.7% при средно 100% за ЕС. Тогава процентът за България е 34.7%. До 2015 г. производителността на труда в Румъния нараства значително и достига достига 59% от средното за ЕС, докато в България се покачва до едва 43.4%. Така от 2006 г. насам производителността на труда в България е най-ниската в ЕС и над четири пъти по-ниска от тази в първенеца Ирландия през 2015 г.

На фона на ниската производителност минималната работна заплата (МРЗ) се повишава скокообразно, а минималните осигурителни доходи (МОД) за тази година имаха рекордно увеличение през последните няколко години.
От ИПИ посочват като стряскащ факта, че през второто тримесечие на 2016 г. спрямо същия период на 2000 г. производителността на труда се е повишила с 230%, а МРЗ - точно двойно - с 460%. Минималните осигурителни доходи пък продължават да се увеличават (дори през кризисната 2009 г. се увеличиха с над 20%) въпреки предупрежденията на Европейската комисия и други международни институции, че административното повишаване на разходите за труд може да попречи на възстановяването на пазара на труда и най-вече на заетостта на нискоквалифицираните.

Така, всъщност минималното възнаграждение и осигурителни доходи на практика оставят хората с ниско оброзание или без опит извън пазара на труда. Работодателските организации в България настояват за отпадане на минималните осигурителни доходи и процедурата за определянето им за следващата година буксува. Синдикатите обаче настояват те да продължат да растат, като според тях това води не само до по-високи приходи от осигуровки в бюджета, но и до по-високи реални доходи. Днес лидерите на двете големи организации, представляващи заетите – КНСБ и КТ „Подкрепа“ се срещат, за да обсъдят действията си във връзка с нежеланието на работодателите за продължаване на диалога.

 От ИПИ подчертават, че в нвачалото на годината минималната заплата е над 60% от средната за страната в почти половината области, което според анализаторите означава, че много хора с ниско образование или няма да бъдат наети, или ще работят неофициално.