„Помислете за живота си като за къща. Може ли да се съборят стените между стаите и един и същи човек да е във всяка една от тях?“
След анализ на близо 3000 страници от преписи и изследвания сред най-успешните лидери се установи, че никъде не се срещат универсални характеристики, черти, умения или стилове, които са довели до техния успех!
По-скоро тяхното лидерство произлиза от всекидневните им истории и ситуации. Съзнателно и подсъзнателно, те са били непрекъснато тествани чрез реални преживявания, за да се стигне до корена на изследването – а именно, кои са те всъщност?
Намирането и разбирането за себе си им помага да осмислят целта на лидерството и да научат, че автентичността им ги прави по-ефективни.
Да се учиш от собствената си история
Пътят към автентичното лидерство започва с разбирането за своя собствен живот. Той ти предоставя контекста на опита ти и чрез него ти помага да намериш вдъхновението да дадеш своя принос към света. Новелистът Джон Барт написва: „Историята на твоя живот не е твоя живот. Тя е история.“ („Напиши историята на живота си“).
С други думи, твоят разказ е това, което има значение, а не обикновените факти от живота ти. Житейският ти разказ е като един постоянен запис в главата ти. Мисловно ти превърташ отминали епизоди и събития в съзнанието си, които са важни за теб, за да можеш да намериш по-лесно своето място в света.
Докато житейските истории на автентичните лидери покриват пълния спектър на опита и преживяванията – включително положителния принос на родителите, треньорите, учителите и менторите, много лидери заявяват, че мотивацията им има друго разковниче. За тях по-скоро трудните моменти са стимулът, който ги движи напред. Разказват за трансформиращия ефект от загубата на работа; заболяване; неочакваната смърт на близък приятел или роднина; чувството да бъдеш игнориран и пренебрегнат. Но вместо да възприемат и показват себе си като жертви, автентичните лидери използват тези злощастни събития, за да придадат смисъл на живота си. Прерамкирайки случките, те се издигат над предизвикателствата и разкриват собствената си страст да водят.
Да познаваш своето автентично Аз
Изследване на 75 члена на „Stanford Graduate School of Business’s Advisory“ показва, че най-важното умение, което трябва да притежава или развие един лидер, е себепознанието. Въпреки това много от лидерите, особено онези, които са в началото на кариерите си, са толкова заето да се доказват пред света, че оставят съвсем малко време, в което да погледнат вътре в себе си. Те се стремят да постигат успехите си с материални заслуги – пари, слава, власт, статус. Често силният стремеж им позволява да бъдат професионално успешни за известно време, но не и да задържат успеха за дълго време. С течение на времето разбират, че нещо им липсва и осъзнават, че това е да бъдат онези, които искат да бъдат. Да познаваш своето автентично Аз изисква кураж и честност да се разкриеш и обследваш опита си. Правейки този експеримент със себе си, лидерите стават по-човечни и чувствителни към света около себе си.
Да балансираш между външните и вътрешните си мотиватори
Автентичният лидер има постоянната нужда да поддържа високо ниво на мотивация и да балансира ролите, които ежедневно заема. Поради тази причина е жизнено важно той да разбере кои са неговите мотиватори.
Принципно те се делят на два вида – външни и вътрешни. Въпреки че не са склонни да си признаят, много от лидерите са склонни да измерват успехите си с външни параметри. Като цяло са доволни от разпознаваемостта и статута, които вървят ръка за ръка с финансовите възнаграждения.
Вътрешните мотиватори, от друга страна, произлизат от чувството за смисъл в това, което правят, удовлетвореност от положените усилия. Примерите, които могат да се дадат, са личностно израстване, помагане на другите хора да израснат и да се развият, предприемане на социална инициатива, за да има принос за света. Ключът е да се намери баланс между желанието за външна оценка и вътрешните стимули, които ни носят удовлетвореност от работата.
Много от амбициозните лидери са съветвани да внимават да не попаднат в клопката на прекаленото очакване в социален и родителски аспект. Дебра Дън, която от десетки години е Директор в HP в Силиконовата Долина, споделя усещането си за постоянен натиск и напрежение от външни източници. „Пътят на натрупване на материални облаги е ясно очертан. Всички знаем как да го измерим. Ако не го следваме този път, хората около нас се чудят какво не ни е наред. Единственият начин да не попаднем в коловоза на материализма е да разберем от къде идва нашето лично щастие и удовлетвореност.“
Да се откъснеш от желанието за външна оценка на собствените ти постижения не е лесен процес. Резултатно ориентираните лидери израстват по обикновения начин към последователните постижения през ранните си години. След този период се изисква много кураж да последват вътрешните си стимули. В един момент обаче разбират, че е нужно да адресират доста по-проникновени и задълбочени въпроси, за да успеят да хванат пътя на истински значимия успех.
