Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Биобанка за тумори и декаборнизатор спечелиха “Предприемач в науката“

Понеделник, 20 Декември 2021 / Кариера
724
  • Сн. Карол Знание

Хирург и инженер са победителите в конкурса

 

Хирург и инженер са победителите в конкурса „Предприемач в науката“ на фондация „Карол Знание“. Д-р Мариела Василева-Славева и инж. Калин Николов бяха отличени сред 13 проекта и ще получат по 15 000 лв., за да могат да осъществят идеите си в практиката.

 

Биобанка за туморни тъкани

 

COSMOS – първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани – това е проектът на д-р Мариела Василева-Славева, хирург, с докторска степен от 2016 г. Работи в екип с доц. Ангел Йорданов, който тази година е създал биобанка за гинекологични тумори в Медицинския университет в Плевен. Заедно планират стартъп, с който да реализират проекта за национална виртуална биобанка за туморни тъкани. Създаването на инфраструктурата за събирането на туморни тъкани дава огромно поле за работа на много лекари и изследователи, където те могат да работят заедно в полза на пациентите, не само в България. Идеята се ражда преди около две години, когато д-р Василева е на изследователска работа в EXTRO-lab, Катедра по онкология и лъчетерапия на Медицински университет Инсбрук, Австрия.

Виртуалната биобанка е онлайн платформа, в която лекарите попълват клинични данни за своите пациенти, които доброволно и съзнателно са предоставили част от туморната си тъкан, за целите на науката. В друг случай тези тъкани биха били изхвърлени. Тези анонимизирани данни и тъкани могат да включват пациенти от цяла България, както със социално значими заболявания, така и с редки тумори, за които информация за диагнозата, лечението и туморната биология са много оскъдни.Изследователите могат да поръчват необходимите им проби и да ги получат при необходимост от едно или няколко звена. В един по-напреднал етап те биха могли дори да поръчват извършването на изследване със съответните проби и само да получават готовия резултат, стига звеното да разполага с нужното, за да извърши изследването.

Мариела Василева-Славева е хирург, който се занимава с лечение на болни с рак на гърдата. Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване при жените в света и България не е изключение. „Това, което в България и в Източна Европа е малко по-различно от останалите европейски страни е, че през 90-те години на миналия век на Запад смъртността от рак на гърдата започва да намалява, а у нас остава непроменена и до сега. Освен това 5 годишната преживяемост на нашите болни е сред най-ниските в Европа.Чувствам като свое призвание да променя тези факти и всички мои проекти търсят и предлагат начини за подобряване на резултатите от лечението на тази болест и в България“, споделя мотивите си за научната разработка Василева.

 

Оксиводород за икономични и чисти автомобили

 

Другият награден проект е Decarbonizer – на мисия за по-ниски емисии, на докторанта от Технически университет Варна инж. Калин Николов. Той е съосновател на стартъп Техноватори. С екипа разработват система за производство на оксиводород, който ще бъде инсталиран в двигатели с вътрешно горене. До момента компанията е създала няколко оксиводородни клетки, с които се постига намаляване на обема на отработените газове и консумацията на гориво. Декарбонизаторът произвежда оксиводород, който участва в горивния процес и води по по-ефективно изгаряне на горивната смес и съответно до намалени емисии. „Нашата основна цел е изграждането и внедряването на такива клетки в корабни двигатели, ефектът от намаляването на емисиите там ще бъде най-осезаем“, казва инж. Николов. Той уточнява, че разработката им постига две от целите на ООН за устойчиво развитие – повишена енергийна ефективност и по-ниско ниво на парникови газове.

Декарбонизаторът може лесно да бъде интегриран към повечето съществуващи двигателни системи. Устройството ще произвежда необходимото количество оксидводород, което се използва веднага без да е необходимо неговото складиране. Специално създаденото управление на системата ще способства както регулирането на оптималното производство на машината, така и мониторинга на разхода на гориво и газовите емисии.

 

Тази година темата на програмата Предприемачи в науката на фондация „Карол Знание“ беше Impact Investing и в конкурса се състезаваха проекти с позитивно въздействие върху обществото или околната среда. Проектите бяха стойностни, а участниците – мотивирани и отлично подготвени, казват организаторите. Това беше четвъртото издание на програмата за млади учени „Предприемачи в науката“. С последните две отличия наградените проекти са вече шест, а стартъпите, вдъхновени от програмата – четири. Сред тях е и експериментално конструкторско бюро "Фотоника", което изгражда планетариум Андромеда.

Настоящият носител на наградата, д-р Росен Иванов също разработва въздействаща технология - иновативно пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на зелена енергия за промишлеността и дома.

За първи път тази година парични награди на конкурса връчи и фондация „Лъчезар Цоцорков“, която отличи 5 проекта с по 2000 лв.

 

Вижте още: 

Бизнес с университета: 81% от младите учени смятат, че е възможно

Технология за пречистване на вода и производство на ток получи 30 000 лева

Планетариум и екологична батерия си поделят наградата "Предприемачи в науката"





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Предприемачи в науката, Карол знание, иновации, медицина, тумори, декарбонизатор, околна среда





StreetView

Енергийни места: Златолист

Сряда, 09 Август 2017 / Места
В църквата "Свети Георги" е живяла предшественицата на Ванга Преподобна Стойна    Златолист е малко селце в Санданско-Петричката котловина. Намира се на 32 км от Сандански, а за да стигнете до него, трябва да минете през Катунци. Пътят към Златолист не се препоръчва за ниски автомо [...]

Четири месеца след пожара: Драгоманското блато се съживява

Сряда, 20 Май 2020 / Места
Предстои възстановяване на част от изгорялата посетителска инфраструктура със събраните дарения   Растителността в района на Драгоманското блато започва да се възстановява, след като педи 4 месеца  огомен пожар унищожи голяма част от тръстиките, папура и камъша във влажната зона, а [...]