Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Да си млад в България

Понеделник, 02 Септември 2019 / Към себе си
178
  • facebook.com/PeopleOfSofiq

Съпричастни сме в социалните мрежи, а се крием от доброто

 

Малко поводи ми останаха вече да се гордя с това, че съм част от младото поколение на България. За жалост чуваме за все нови и нови примери на деградация. Живеем във време, в което младите хора сякаш се самоубиват.

Всеки ден се сблъсквам с парадирането с финансови възможности и почти пълната липса на интелектуални и морални такива. Съпричастни сме повече в социалните мрежи, където можем да се покажем, а се крием от добрите постъпки, които могат да останат в сянка, но са с по-силен и дълготраен ефект. Родителите ни ни научиха на самочувствие без покритие, подплатено с неограничени претенции.

Изкривиха се и изчезнаха ценности, в които вярваха нашите баби и дядовци. Те са поколение, научено на смирение, на скромност, защитаващо идеята, че „за нас може и да няма, но по-важно е за децата да има“. За жалост това лека-полека породи едно консуматорско поколение, което не е годно да се справя само с превратностите в живота. Не е годно да се грижи за дом и семейство, както се полага.

Откровено се отвращавам от младите дами на моята или около моята възраст, които са срам за женското съсловие. Думата жена придоби все по-лековати измерения. Не се свързва толкова с пазителката на семейните ценности и даваща добрия пример с качествата си, колкото със сексуален обект и тъжното е, че много млади момичета смятат този модел за правилен и си го признават без свян. А им предстои да бъдат майки …

Ролите на мъжа и жената в обществото се измениха. В много млади мъже е трудно да се разпознае лицето на истински отговорният мъж. Някои нямат и желание да създават семейства и да оставят потомство, защото „животът ги иска“. Но докога? Къде свършва младостта и започва зрелостта и при някои от нас тези периоди от човешкия живота имат ли някаква фиксация във времето или са плод на лични интерпретации?

Притеснена съм за времето, в което живея. Притеснявам се за родината ми, която обичам безумно и в която искам да прекарам живота си, и на която искам да оставя моите деца. Да, все се появяват оптимисти, които да ми кажат, че нещата ще се оправят, но защо все не се оправят? Аз вече съм на 30 години и надеждите ми гаснат с всеки изминал ден. И аз ли трябва да се предам като много други и просто да си тръгна, защото така е по-лесно? Чувството за обреченост все повече ме обхваща за жалост. Богатството на една страна е нейният народ, особено нейната младеж. Не искам да ставам свидетел на това как тази младеж погива.

България има хилядолетна история, раждала е силни и смели мъже и жени, оцеляла е въпреки превратностите си, а сега се унижощава отвътре. За да не се стигне до там, са нужни всеобщи усилия, осъзнатост и любов към това бедно отечество.

 

Вижте още:

Отворено писмо от един потенциален турист

Жената днес...

Не е готово, битката за демокрацията продължава





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

общество, млади хора, семейство

Street of Hope

Джобните пари и възпитанието

Сряда, 01 Март 2017 / Родители
Средствата, които даваме на децата, са ценен инструмент за тяхното финансово възпитание    Няколко практически съвета как да научим децата да се справят с парите.    Първи крачки към спестяването   В основата на бюджетирането стои правилното разпределение на ли [...]

Близо 60% от паралелките ще са професионални

Сряда, 15 Май 2019 / В клас
  Това предвижда план-приемът за следващата учебна година   План-приемът за следващата учебна година предвижда близо 60 процента от паралелките да са професионални. По този начин ще се постигнат стойностите от преди 30 години, съобщи министърът на образованието и науката Красимир [...]