Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Отворено писмо от един потенциален турист

Неделя, 04 Август 2019 / Общество
149
  • unsplash.com

У нас идваха всякакви туристи и донасяха всякакви „вируси“

 

Здравейте, господин премиер-министър,
Тия дни, макар и летни, са изпълнени със събития – то от небето ли не изтекоха дъждове, то от НAП ли не изтекоха данни...

И въпреки тоя теч отгоре, отдолу и откъдето се сетите, една вест отекна и изтече с такова налягане, все едно бе произведена от небесната пароструйка на Великия системен администратор, да се свети името му.

Новината бе, че вие намерихте виновен за чумата по прасетата у нас.
И тоя виновник бе не друг, а клетите румънски туристи, които, така да се каже, поразени от съдебната реформа на Маковей и Кьовеши и обезумели от нея претичаха Дунава, носейки вирусът със себе си.

Господин премиер-министър, думите ви ме накараха сериозно да се замисля.

Това напоследък ми се случва все по-рядко, защото към вирусът на мисленето вече всички получихме резистентност – толкова много мислихме, а толкова малко неща се случиха, че вече не мислим – поемаме наготово смляна цялата информация, грижливо сдъвкана и изплюта за нас от сайтове и вестници на двама олигарси, които враждуват помежду си, имитирайки битка на гражданското общество срещу MAFIQTA.

Та се замислих над думите ви.
Прав сте.
За всичко са виновни туристите.

Някога, в началото на 60-те години на XX век с туристите у нас нахлу рока и се наложи комсомола да гони дръзки девойки, облекли къси поли, за да им бие печати по краката.
По същия начин се наложи, именно заради туристическите влияния да бъдат гонени и младежи, пуснали по – дълги коси от стандарта – прическа тип бай Вълко Червенков след тридневен запой с Лаврентий Павлович Берия.

Така с туристите у нас се появи, макар и плахо, жаждата за някакъв вид свободица – макар и дребничка – та се наложи не друг, а фамозният наш пръв държавен и партиен лидер (знаете го, по едно време, преди старта на политическата ви кариера го охранявахте) бай Тодор Живков да прави Априлски пленуми, да обявява края на култа към личността и да поема курс към някакви промени (ся, колко бяха истински тия промени знаем всички, но, нали, факта си е факт).

После тая история с туристите не спря.
У нас идваха сръбски туристи и така разбрахме, че там пънк и хеви метъл музиката е позволена, че дори я дават по телевизията.
У нас идваха полски туристи, и така разбрахме, че в Полша се е появила Солидарност.
У нас идваха чешки и унгарски туристи и така разбрахме, че има Имре Наги и Дубчек (на втория нашата ‚братска“ армия с радост помогна да влезе в затвора).

У нас идваха всякакви туристи, господин премиер-министър.
И те донасяха всякакви „вируси“ – на свободата, на изкуството без цензура, на „упадъчния формализъм“...а бе на всичко, което у нас бе обявено за лошо, зловещо, адско.

У нас, господин премиер – министър всичко дойде не отвътре – чрез реално осъзнаване и бунт – а чрез туризъм.

Туристическа беше и перестройката през 80-те години (Горбачов дойде у нас на туризъм и заяви, че спира кранчето за СИВ), туристическа беше и демокрацията в края на 80-те (няма пари от матушка Русь – няма и социализъм с човешко лице).

В тоя ред на мисли сте напълно прав – днес за всичко са виновни туристите.

А най-гадното, господин премиер-министър е, че и ние пътуваме свободно.
И така, пътувайки свободно, виждаме, че в другите държави – па дори и в съседна Румъния – правителствата не се стискат да дават стотинки за култура от богатата трапеза на държавния бюджет.
Не вярвате ли?
Попитайте културния си министър на кое място сме в Европа по пари за култура.
Той едва ли знае отговора, но поне може да попита ведомството си да му направи една разбивка.

Господин премиер-министър,
Пиша ви, защото тая туристическа концепция е много правилна.
У нас достигнахме до ниво, в което за всичко можем да обвиним туристите.

„Хакнаха НАП – виновни са естонските туристи, че ни заразиха с вируса на електронното правителство“.
„Прецака ни се икономиката – виновни са китайските туристи, че заразиха всички с вируса на евтината работна ръка“.
„Фолксваген няма да идва у нас“ – виновни са турските туристи, че обещаха на германците по – евтина баклава и кюнефе, ако си построят заводите там.

Въобще, за всичко са виновни туристите.

У нас туристи – колкото пожелае човек.
Даже изборите се вземат с помощта на така наречения „изборен туризъм“...
Но вие това го знаете по –добре от някакъв си пролетарий от Кюстендил, обитаващ ипотекирана панелка в Младост 4.


Все пак има и една добра новина.
Тази година туристите хич ги няма.
Бях на нашето черноморие близо 10 дни – на турне с един провинциален оркестър, защото моята мисия е да помагам с каквото мога ( в случая - в двете си ръце на пианист) на малките оркестри, които оцеляват въпреки системата, създадена от вашите експерти.
Видях какво се случва в Бяла, Поморие, Китен, Лозенец, Царево, Обзор.
И да, туристите са все по-малко – не без усилията на коалиционният ви партньор чичо Валери, който реши да приложи в управлението на страната желанието дискотеките да имат работно време като по времето на социализЪма с човешко лице (виж „печати по краката“ по-горе в текста).

Добрата новина, господин премиер-министър е, че още няколко години управление в тоя стил и у нас няма да идват никакви туристи, камо ли румънски такива.
И тогава никакви вируси няма да се появяват на нашата малка и стерилна територия.

От друга страна, господин премиер-министър ние, с по една раничка на гърба най-вероятно, чисто по туристически ще се изнесем, за да не пречим на мъдрите решения на вашият екип.
И без това няколко милиона от иначе не особено голямото ни население вече ги няма.

И когато ние се превърнем в туристи, тук ще стане такова, каквото трябва да бъде – мирно, свободно.
МИРНО!!!
СВОБОДНО!!!
МИРНОООО!!!!
СВОБОДНООО!!!!!

 

Текстът е публикуван в профила на автора във Facebook

 

Вижте още:

Имам само едно дете

В какво се превърнахме?

Вирусът, който обединява

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

туризъм, туристи, общество, чума, вирус

Street of Hope

Децата с увреждания – специални и различни

Сряда, 31 Май 2017 / Гласът на детето
Научете рожбите си, че различното не ги прави дефектни за обществото ни, обществото не достойно за тях   Всяка жена иска да стане майка и девет месеца чака своя дар от съдбата. Радва се на факта, че носи живот. Грижи се за него с голямо старание още в утробата си. Шок настъпва когато де [...]

Когато детето приключва със специалното обучение

Неделя, 13 Май 2018 / Родители
Безпокойствата на един родител, когато спира индивидуалната програма на детето му   Когато синът ми за първи път получи индивидуална програма за обучение, аз имах нужда от време да приема това. На първоначалната среща с екипа в училището, всичко което исках, беше да ми кажат, че то [...]