"Млади автори":
За разлика от човешката, любовта към Живота винаги е взаимна
Обръщам поглед към себе си и внезапно като машина на времето, мисълта ми спонтанно ме връща назад, в детството. Една единствена дума за мен е най-чисто негово отражение - щастие! Отдадох му се целия! Няма да крия, личеше си от „успеха“ ми в училище – тъй крехък и хаотичен, будещ всеобщо учудване сред учителите и нескрита насмешка в съучениците ми. Да вървя срещу себе си за мен бе крайно болезнено! Нездравословно за ума ми, още повече за сърцето! Поех риска да се превърна в посмешище – почти напълно загърбил знанието, което в училище ми предложиха.
Върховете, в това сякаш безкрайно плато на средното образование, бяха израз на моментното ми влечение към различни предмети – география, химия, история.. Неприятен и „плашещ“ за мен бе не толкова фактът, че ще вляза неподготвен в живота, колкото положението, в което поставях родителите си – адекватно да отговорят на въпросите, с които ги засипваха удивените ми учители.
Майка и татко бяха единствените, които донякъде ме „разбираха“. Доловили още от първите ми училищни стъпки дълбоката загриженост на Живота. Довериха й се! Тя вливаше в душите ни спокойствие, което никое училищно знание не можеше. Това не бе възможност за тях да прехвърлят отговорността, грижата за мен на някой друг. Напротив! Бяха любящи, чувствителни, всеотдайни - мои верни приятели в игрите, в тях израствахме заедно! Не ме задушаваха с неосъществените си мечти или болни амбиции. Благодарение на това успяха да доловят шепота й. Бях щастлив! Необременен! Съпътстван навсякъде и във всичко от тази загриженост. Движен не от амбиция или съревнование с другите, а от любовта към Живота. Неподвластен на жаждата за "успех", от всеобщата хипноза ме опазиха детската спонтанност и трепети, и онзи вътрешен "глас" на загриженост, който постоянно нашепваше: „Не се отричай от мен в името на „успеха“!" Виждам, че много от тези, които у себе си този глас са загърбили още в ранното детство, днес са добре образовани - знаещи, но от живота уплашени. В името на бъдещето им светло, някой насила или навярно неволно у тях задушил я е.
Чувствах, че съм роден не да „постигам“, а да живея щастлив! Казах си: Щом щастието не върви с успеха - нека е „притежание“ други му! Тогава без да ми мигне окото се отказах от него! Така успях да запазя у себе си през годините тази детска невинност, която от всички останали за нещастие, е смятана за невежество! Тази естествена връзка с живота остана ненарушена! Затова знам, че за разлика от човешката, любовта към Живота винаги е взаимна. За мен тя е най-ценното. Пожелавам я на всеки!
Още в "Млади автори":
Можете да изпратите материал в рубриката "Млади автори" на editors@streetwatch.bg.
