Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Детското в мен

Петък, 28 Октомври 2016 / Към себе си
1434
  • picjumbo.com

"Млади автори": 

За разлика от човешката, любовта към Живота винаги е взаимна 

 

Обръщам поглед към себе си и внезапно като машина на времето, мисълта ми спонтанно ме връща назад, в детството. Една единствена дума за мен е най-чисто негово отражение - щастие! Отдадох му се целия! Няма да крия, личеше си от „успеха“ ми в училище – тъй крехък и хаотичен, будещ всеобщо учудване сред учителите и нескрита насмешка в съучениците ми. Да вървя срещу себе си за мен бе крайно болезнено! Нездравословно за ума ми, още повече за сърцето! Поех риска да се превърна в посмешище – почти напълно загърбил знанието, което в училище ми предложиха.

Върховете, в това сякаш безкрайно плато на средното образование, бяха израз на моментното ми влечение към различни предмети – география, химия, история.. Неприятен и „плашещ“ за мен бе не толкова фактът, че ще вляза неподготвен в живота, колкото положението, в което поставях родителите си – адекватно да отговорят на въпросите, с които ги засипваха удивените ми учители.

Майка и татко бяха единствените, които донякъде ме „разбираха“. Доловили още от първите ми училищни стъпки дълбоката загриженост на Живота. Довериха й се! Тя вливаше в душите ни спокойствие, което никое училищно знание не можеше. Това не бе възможност за тях да прехвърлят отговорността, грижата за мен на някой друг. Напротив! Бяха любящи, чувствителни, всеотдайни - мои верни приятели в игрите, в тях израствахме заедно! Не ме задушаваха с неосъществените си мечти или болни амбиции. Благодарение на това успяха да доловят шепота й. Бях щастлив! Необременен! Съпътстван навсякъде и във всичко от тази загриженост. Движен не от амбиция или съревнование с другите, а от любовта към Живота. Неподвластен на жаждата за "успех", от всеобщата хипноза ме опазиха детската спонтанност и трепети, и онзи вътрешен "глас" на загриженост, който постоянно нашепваше: „Не се отричай от мен в името на „успеха“!" Виждам, че много от тези, които у себе си този глас са загърбили още в ранното детство, днес са добре образовани - знаещи, но от живота уплашени. В името на бъдещето им светло, някой насила или навярно неволно у тях задушил я е.

Чувствах, че съм роден не да „постигам“, а да живея щастлив! Казах си: Щом щастието не върви с успеха - нека е „притежание“ други му! Тогава без да ми мигне окото се отказах от него! Така успях да запазя у себе си през годините тази детска невинност, която от всички останали за нещастие, е смятана за невежество! Тази естествена връзка с живота остана ненарушена! Затова знам, че за разлика от човешката, любовта към Живота винаги е взаимна. За мен тя е най-ценното. Пожелавам я на всеки!

  

Още в "Млади автори": 

Искрица радост

 

Можете да изпратите материал в рубриката "Млади автори" на editors@streetwatch.bg. 

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

щастие, детство, загриженост





Street of Hope

Успяваш, ако майка ти е строга

Петък, 14 Септември 2018 / Родители
При нея не минава номера “Аз не мога”   Всяко ново поколение се е различавало от предшестващите. Но никога преди тази разлика не е била така драстична, както днес. Сегашните деца имат с нищо неограничаван достъп до най-нови технологии. Като истински факири те боравят със сма [...]

Безплатни карти за ученици в Националната библиотека

Вторник, 20 Септември 2016 / В клас
Отстъпката е за младите читатели, които са се записали до края на септември   Ученици над 14 годишна възраст, които имат лична карта, вече ще могат да посещават Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Досега фондът на библиотеката беше достъпен само за лица н [...]