Интелектът възниква в резултат на генетична катастрофа
Това е най-честото заключение сред изследователите, които изучават човешката еволюция. Техните проучвания трябва също да отговорят на въпроса защо мозъкът остава нещо като спящ великан и въпреки всички важни задачи, които изпълнява, неврологичните изследвания показват, че използваме само 5-7% от неговия потенциал.
Човешкият разум е резултат от огромен брой от свързани помежду си нервни функции, произвеждащи сръчност, сложно и ясно стереоскопично зрение, разпознаване и използване на сложни символи (абстрактно мислене) и много дълга памет. В днешно време, водещата научна гледна точка е, че има много степени на сложност (някои от които съществуват във всички бозайници) и че хората споделят с маймуните и делфините много характеристики, които доскоро бяха считани за уникални за човешките същества.
Разликата между човешкия разум и този на животните е в използването на езика, отговорен за появата на мисленето, причинно-следствените връзки, въображението и дългосрочното планиране – всички тези процеси се провяват със семантиката и синтаксиса на думите и могат да бъдат определени като обработване на вътрешния език. В този контекст най-важният продукт на човешкия мозък е съзнанието. В момента ние не знаем дали самосъзнание и съзнание съществуват в други видове, или дали те са се появили първо при хората.
Всичко, което знаем е, че това може да се разглежда като продукт на еволюцията, първоначално възникнало като необходимост за адаптиране и оцеляване, както и че съзнанието позволява на хората да създават реалност отвъд физическия свят на петте сетива. Освен това, абстрактната реалност донесе хората безценно предимство да проектира последиците от своите действия, преди самото изпълнение. Появата на разума и съзнанието представлява качествен скок в еволюцията, който позволява на нашите предци да се адаптират към драматичните промени в климата.
Този скок е създал условия за появата на постоянна връзка между културната еволюция (основана на езика) и последващото развитие на мозъка (белязана от висока степен на гъвкавост, адаптивност и способност да се учи). Така, за период от два милиона години, човешкият мозък и нервната система достигат до съвършенство преди около 100 000 години.
Какво да правим с факта, че всички неврологични изследвания показват, че ние използваме едва около 7% от капацитета на нашия мозък и че еволюцията му е приключила преди около 100 хил. години?
Една от хипотезите е, че в мозъка, има маса на невроните - материален бекграунд и еволюционен продукт на интелигентността. Тази маса сега се състои от приблизително 93% от общия брой неврони, които изграждат мозъка. С други думи, само ограничен брой неврони (около 7% от общия брой) е отговорен за човешката интелигентност днес.
Така че какво правим с останалото сиво вещество? Докато повечето невролози са съгласни, че еволюцията на мозъка от гледна точка на интелектуалния капацитет е завършена, то няма консенсус за използването на „спящите“ неврони за развитието на други възможности.
Един от подходите извън научните среди е на изследователите на паранормалното, които вярват, че в бъдеще, милиони спящи неврони могат да бъдат използвани за развитие на психически способности, като телепатия, телекинеза и подобни. Те също така вярват, че религиозните пророци използват мозъците си в много по-висок процент в сравнение с нормалните хора, като по този начин се обяснява чудотворното естество на фактите и предсказания, направени от Мойсей, Исус и Мохамед.
