Осем дни след катастрофата хората забелязали жълти сфери, които кръжали над мястото
На 29 януари 1986 година, около осем часа вечерта, жителите на малкото миньорско градче Далнегорск в Русия виждат във въздуха странно червено кълбо. То е наполовина на луната и се движи паралелно със земната повърхност над планините, не издава звук. Било е на около 700-800 м над земята, когато започва да прави бързи спускания и издигания, след което пада и се разбива в хълма до градчето.
Според повечето свидетели не се чува звук от катастрофата, но се усеща силна топлинна вълна. След това се вижда светлина, като от пожар.
Местни жители отиват на мястото на катастрофата преди на място да пристигнат официалните разследващи. Въпреки че откриват очевидни признаци на горене, на място не откриват никакви останки. Скалите и почвата били покрити с тънък слой пепел и видимо обгорени. Овъглените дървета нямали обичайните белези, като от горски пожар.
След три дни на мястото идва екип от комитета за изследване на анормални въздушни явления.
Изследователите били изумени, че изгорената зона е строго определена, сякаш е била разделена. Храст Рододендрон, който расте на ръба на зоната е останал непокътнат от огъня. Но скалата, съставена от светлокафяви силициеви шисти и пукнатини, била овъглена. С пепелта се смесва тънък слой почва. В пепелта били открити метални капки - черни стъкловидни частици, както и необичайни люспести частици, наподобяващи мрежа.
Учените взели проби от мястото на инцидента и ги дали за анализ на две различни места.
Извършените анализи показали, че по-малките капчици се състоят от невероятна сплав от олово и съдържали 17 елемента от таблицата на Менделеев. Капките с големи размери се оказали съединения от хром, никел и алуминий. Само диамантено острие можело да ги прореже. Разкрито било и друго несъответствие: сплавта на металите трябвало да има кристална структура, но всъщност била аморфна, като сапун. Такива аморфни метали могат да бъдат произведени в лабораторни условия (като се използва течен хелий за охлаждане на разтопения изключително горещ метал), но катастрофата станала на гола скалиста планина.
Изследванията показали, че при нагряване в материала се губят следите на определени елементи, но след възвръщане на нормалната температура те отново били налични. Това озадачило учените.
Изследването на капчиците показало, че разстоянието между атомите в кристалния масив от метални топки е 3,84 ангстрьома, а не обичайните 3,86. Повечето от специалистите били изумени от обекти, наречени “мрежа”, които били съставени от аморфен въглерод. Редките атоми там били отдалечени един от друг. Учените открили 18 елемента в "мрежата". Съдържанието на злато в „мрежата“ било равно на 1100 грама на тон (само 4 грама на тон са необходими за промишлена експлоатация на рудното находище); съдържанието на сребро било равно на 3100 грама на тон. Използвайки електронни микроскопи, учените открили, че повърхността на „мрежата“ съдържа кварцови нишки с дебелина 17 микрона. Нишките се преплитали и завързвали в прецизна връв. Една от нишките разкривала нещо като златна част: изключително тънка златна линия, разположена по някакъв начин в средата на „мрежата“.
Осем дни след катастрофата хората забелязали жълти сфери, които кръжали над мястото, сякаш оглеждали наоколо, след което изчезнали. През 1987 година 32 други сфери били наблюдавани от стотици свидетели, включително и военни.
Мнозина смятат, че случилото се в Далнегорск е класически пример за катастрофа на НЛО, откъдето и случаят получава името си – “Руския Розуел”.
Вижте още:
Станете наш благодетел в Patreon
Дарете на PayPal: office@streetwatch.bg
