Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

До Черни връх по време на ураган

Понеделник, 23 Декември 2019 / Приключения
404
  • сн. Милена Римпева

Това е истинска любовна афера между космически светове!

 

Днес с мъжа ми тръгнахме към Черни връх. Когато паркирахме колата на хижа Алеко и слязохме, имаше изключително силен вятър. И двамата се изненадахме, тъй като винаги следим подробно прогнозата при преходи, а тя показваше слаб вятър. Решихме, че ще опитаме, пък докъдето стигнем. Бяхме изключително добре екипирани, така че не се притеснявахме особено за времето. Почти нямаше хора, но и малкото, които срещнахме, казваха, че е невъзможно да се ходи в тези условия.

Когато стигнахме Платото, разбрахме какво имат предвид. Вятърът беше толкова силен, че сякаш се борехме със стена, за да направим крачка. Почудихме се, но сърцето ми така се развълнува от тези условия, че зажадня да продължи. Някак любопитството да изпитам собствените си граници и психика надделяха всичко останало. Потопих се дълбоко в себе си за миг, за да усетя вътрешния си компас и се отдадох на желанието да продължа, само докато компасът казва, че мога. Вървях с пълната яснота, че Висшата ми същност ще ме спре и върне в мига, в който трябва. Бях изпълнена с покой и знание, че Бог е с нас. Единственото нещо, което се виждаше от мен бяха очите ми. Не спирах да благодаря на страхотните си обувки с котки за преходи и на щеките, които ме запазваха да не падна от силния вятър. Понякога дори не успявах да направя и крачка, защото вятърът ме подместваше цялата и единствено забитите щеки ме спираха. Вървях много бавно, всяка крачка беше като на забавен кадър, сякаш се борех с целия свят. Но аз никак не възприемах това като борба, напротив, изпитвах невероятно преклонение пред тази невероятна стихия, сътворена от Източника. После усетих, че когато приведа глава надолу, сякаш улеснявах цепенето на вятъра. Точно като в живота по време на буря, смирението е това, което води душата ни към лекотата. Само онези дървета и треви, които имат способността да се извият и приведат към Земята, по време на буря, успяват да оцелеят и да не бъдат изтръгнати от нея. Колкото повече вървяхме, условията ставаха все по тежки - мъгла, сняг и виелица. Но нещо в мен ме водеше! Изпитвах радост и вълнение, дълбоко пречистване! Малко под самия Черни връх, преди последното изкачване, мъжът ми ме погледна и каза:
- Как си? Ще продължаваме ли?
- Нека да повървим още пет минути и ще спрем да решим! - имах вътрешното усещане, че ще получим насока какво да направим.
Точно две минути след нашия разговор условията станаха непоносими. Вече не се виждаше и на метър пред нас, а вятърът стана почти непреодолим. Не успявах да направя и крачка. Само се погледнахме с мъжа ми и вече знаехме, че трябва да се върнем. Слязохме през Стената, за да може поне малко да се скрием от вятъра.

На хижа Алеко хапнахме вкусен боб, докато си разказвахме колко невероятно красиво бе цялото изживяване за нас. Когато се прибрахме у дома и двамата се почуствахме много уморени. Беше странно, защото правим редовно преходи, а сега се чувствахме различно. Започнахме да обсъждаме каква ли е била скоростта на вятъра и грешната прогноза, тогава реших да проверя в интернет. Всички информационни сайтове пишеха как днес ураганен вятър е отнесъл Черни връх със скорост над 120 км/ч и пориви, които не могат да бъдат измерени, защото са със скорост над 144 км/ч.
Бях шокирана, защото ние бяхме там целия ден. Справяхме се с тези условия и то по наше желание, изпитвайки огромна радост и наслаждавайки се на всичко това. Няма нищо случайно в този живот! Това бе поредното доказателство, че когато сме с Бог всичко е възможно! И всичко е въпрос на психика и гледна точка. Ние по никакъв начин на възприехме апокалиптично ураганния вятър. Да, духаше силно, но това бе част от пътуването ни там! И тъй като го възприехме за нормално, просто му се насладихме. А вътрешните ни компаси ни казаха точно кога е време да спрем. Не беше въпрос на его да се качим, а въпрос на усещане за вътрешна радост и покой от случващото се.
Точно като в реалния живот. Не е важно колко огромна е битката, която ни предстои. Важно е как ние я възприемаме. Когато изберем да следваме божествената си същност в нас оживяват несъществуващи досега качества и всяко нещо става възможно и постижимо с лекота и радост в сърцето. Само трябва да се доверим на Живота и да се насладим на урагана по пътя, защото и в него има невероятна сила, мощна енергия и красота. Да погледнем, усетим и видим как ураганът ни пречиства и ни прави по-силни, как става наш другар, когато го допуснем в сърцето си, приемайки го за напълно естествена част от нас.
Ураган! Благодаря ти за радостта, изживяването и онази божествена искра вътре в мен, която винаги знае накъде...
Женски крак, мъжки обувки, котки за преходи... и ураган... Това е истинска любовна афера между космически светове!

 

Вижте още:

Върхът е точка на преодоляване

Стигането до върха

Българите на Еверест

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Черни връх, планина, изкачване, ураган, вятър

Street of Hope

Родителските грешки: Между липсата на правила и строгия нашийник

Неделя, 03 Април 2016 / Родители
До 5-та си година децата осъзнават кое е правилно и кое – не е, но семействата и учителите трябва да изпращат едни и същи послания, казва Вили Павлова     Вили Павлова е преподавател с над 10 годишен опит в работата с деца от 3 до 7 години. Работила е като учител в 8 ОДЗ &b [...]

Достъп до образование? Да, но не сега…

Понеделник, 26 Юни 2017 / Гласът на детето
  Децата с увреждания често остават извън образователната система или срещат проблеми на всяка крачка в родните училища    Образованието е един от най-ефективните начини за преодоляването на дискриминацията и бедността, на която обикновено са обречени децата с увреждания. В [...]