Креативността в онлайн подходите се пренася в класната стая

Тъй като често ми задават въпроса „Как е положението в Дания?“, реших да обобщя с някои заключения, които отчасти представят някои настроения в медиите, отчасти са резултат на личния ми опит. Дистанционното обучение вече се мести в училищния двор.

След като от близо две седмици училищата и детските градини започнаха частично и контролирано да отварят, напътствията сега са голяма част от учебните занимания, особено при по-малките, да са на открито в двора – и с голяма дистанция между деца и учители. 

Датските деца ходят с радост на училище

Характерното за датското училище е особеното внимание върху това, децата не само да получават знания, но и да се развиват емоционално и социално. Способността да общуваш и да се сработваш с другите и много важна част от датското възпитание от ранна възраст.

Играта се счита за сериозно занимание, поощрението и мотивацията е заложената реакция от страна на учителите, и общо взето всичко се върши заедно. Отношенията са неформални, учениците се обръщат към учителите на малко име и „ти“. (Но така е в цялото общество. Учтивата форма се използва почти само към кралското семейство.)

По-малките деца са свикнали учителя да ги посреща с прегръдка сутрин. (Прегръдките са обичайния неформален поздрав в Дания.) А сега дори и ръка не може да се подава. 

Училището не е същото както преди

Връщането в училище започна постепенно и контролирано – засега само с началните класове и гимназисти пред матура. Облекчение за всички, въпреки че ученето в класна стая е по-различно от преди. Работи се с малки паралелки, на голямо физическо разстояние един от друг и при завишена хигиена.

Децата се инструктират как да си мият ръцете по много пъти на ден, училищата инсталират допълнителни тоалетни и мивки, за да няма изчакване и струпване, на родителите не е разрешено да влизат в сградата на училището, а на учителите – да идват по-рано от самия урок или да влизат в учителската стая.

Училището трябва да се справя

не само с ученето, но и с изолацията

Датските учители са добре ИТ-подготвени и повече от 70% използват електронно обучение и при нормални условия. В много от началните класове, децата получават таблети за учене, а при основното и средното образование вече няма ученик без лаптоп пред себе си в класната стая. Електронните материали са част от нормалния учебен процес, а и всяко училище има учебна платформа. Проблема не е в техническата подготовка.

Но Корона-обстановката постави всички ни в шок. И не заради това, че ученето е онлайн, но най-вече заради социалната дистанция. И липсата на социалната среда в учебния процес.

Новата ситуация постави учебните институции пред задачата да търсят нови педагогически подходи при дистанционното обучението. А учителите да търсят начини да преподават без „черната дъска“, да експериментират и изпробват нови методи чрез които да ангажират учениците си в по-разнообразни учебни дейности вместо да ги затрупват със самостоятелна домашна подготовка.

Децата тук  са свикнали да работят заедно в училищни проекти, които често комбинират няколко предмета наведнъж, и да се учат в процеса на подготовката по проектите. А как това да се случи онлайн? На учителите се налага да бъдат креативни, за да прилагат нови подходи, за да могат да приобщават децата в социална и разнообразна учебна среда, дори когато са онлайн.

Спечеленото от онлайн обучението

И тук си позволявам да цитирам медиите (Information) с извадки от интервю с Клаус Хьортдал, председателя на организацията на училищните ръководители, които споделя мнението, че принудителен експеримент с всеобхватно онлайн обучение, ще промени училището и занапред.

„Много от учениците ще станат по-самостоятелни, учителите ще бъдат по-благосклонни да използват нови методи и форми за обучение, и ще се създадат нови отношения между родителите и училището.“ (ред. превод)

Защото опитът показва, че учителите се опитват при онлайн заниманията да насочат повече внимание към тези от учениците, които имат по-голяма нужда от помощ. Ролята на учителя се променя към това да бъде повече насочваща, помощна и подкряща в учебния процес, а не само да се фокусира върху директното преподаване.

Тези от учениците, които се справят добре, стават все по-самостоятелни. Тези които са затруднени, получават повече помощ.

Родителите, сега принудени да отделят повече време за децата си в учебния процес, получават и по-голямо разбиране за ролята на училището и учителите. Очаква се и занапред това да има позитивен ефект в диалога между родители и училище, както и по-голяма активност и влияние от страна на родителите в училищния живот.

Така че трудностите в извънредната ситуация и принудителните промени в обучението имат и своята позитивна страна.

Разбира се, че опитът

не е само положителен

И нямаме търпение да се върнем обратно в класната стая, където общуването е директно, учителя се чувства по-уверен, че може да предаде знанията си, а за учениците играта и общуването с връстниците си е важна част от учебния ден. И където можем да се поздравим с прегръдка.

Има нужда и от повече електронни учебни ресурси, което Министерството на образованието в Дания заяви като една от областите, в които ще се инвестира занапред.

Но си заслужава въпреки трудностите да се замислим дали в екстремни ситуации не даваме най-доброто от себе си. И как можем да повлияем на ускорените от екстремната ситуация процеси и промени.

Автор: Анелия Александрова, danlink.bg

Вижте още: 

Гимназията "Рестад" в Копенхаген

Дистанционното обучение: Въпроси от един учител

Дистанционното обучение: Колко часа работят учителите?