Състезателката по стрелба, която защити достойно името на България в Токио, не крие разочарованието си, че постиженията на хората като нея се подценяват
Тя развя българския флаг на Параолимпийските игри в Токио и го защити достгойно!
Милена Тодорова е най-добрата сред жените в дисциплината стрелба с въздушна пушка в света. Само пет точки не достигнаха на състезателката от Добрич да достигне финала на игрите в японската столица.
- Разкажете ни за онова, което остава скрито за широката публика преди класирането ви за участие в Параолимпийските игри?
Това, което остава скрито, е ежедневната необходимост от тренировки, които при мен са обвързани с помощ от моят брат или баща. И двамата ми помагат, за което съм им безкрайно благодарна. Всеки ден, за да започна тренировка, първо трябва да се облека със специална екипировка. По количката ми се слагат допълнителни съоръжения, които също изискват време. Когато свърши тренировката, се маха съответно и екипировката. И това всеки Божи ден независимо дали тренирам у дома или на стрелбище.
- Как минава един ваш ден и какви са препятствията, с които ежедневно се налага да се справяте?
Един мой ден минава доста интензивно. Аз работя в Община Добрич и там преминава по-голямата част от времето ми. След това се прибирам и малко си почивам. Готвя нещо за хапване, след това се подготвям за тренировка и тренирам около 2 часа. Става 22 часа и лягам да си почина, за да съм свежа за следващия ден. И така всеки ден. Когато съм на лагер, тогава половината ми ден преминава в стрелбището. Ежедневните ми препятствия са как да намеря повече време за подготовка. Как да тренирам повече на стрелбището и по-малко на симулатор.
Подходящата среда за трениране е много важна, а при мен това е лукс.
- Вие сте един от най-добрите стрелци сред жените с увреждания в световен мащаб? Как гледате на това?
Всъщност съм най-добрата в дисциплина R4. Поне от 4-5 години е така. Това е по-силната ми дисциплина и там успявам да се представя добре, но не успявам да победя мъжете. Повечето от тях имат доста по-леки увреждания и реално конкуренцията е наистина много, ама мноооого сериозна.
- Какво ви даде и какво ви взе стрелбата като спорт и като емоция?
Стрелбата ми даде много, наистина много приятели, посетих много държави на 4 континента, адреналина ми беше вдигнат винаги на макс, много, много приятни усещания; даде ми самочувствие, но не самочувствие, с което да се перча, а самочувствие, че съм полезен човек;
Взе голяма част от времето ми, но си заслужаваше! Взе ми финанси, ядове, тревоги, но си заслужаваше!
- С приключването на Олимпиадата в Токио обявихте, че прекратявате спортната си кариера. Постигнахте ли целите, които си бяхте поставила в началото?
Донякъде - да, донякъде - не. Да, защото исках да стана една от най-добрите в света и станах. Не, защото исках да спечеля медал от Паралимпийските игри, но не успях.
- Какво мислите за по-малките премии на параолимпийците ни Ружди Ружди и Християн Стоянов?
Мисля, че с тези премии държавата ясно показва отношението си към хората с увреждания, а то е, че сме втора ръка за тях! Не ценят труда и усилията на тези хора.
- Оттук нататък накъде ще поеме пътят на Милена Тодорова?
Оттук нататък продължавам да се развивам в професионално отношение на работното си място в Община Добрич. Това е на първо четене, след това не знам. Каквото животът покаже!
Вижте още:
