Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

#ПандемичноМиЕ

Понеделник, 15 Март 2021 / Общество
139
  • pixabay.com

Есента на 2019-а чуваме стресиращи новини за някакъв вирус някъде в Китай. Властта и народонаселението го приемат за сведение, като новинарска екзотика, която никога няма да стигне до нас.

Късната есен на 2019-а се носят новини за носещия се откъм Китай вирус към все повече световни дестинации. Властта и населението продължават да приемат новините за екзотика.

Първите реални случаи на заболели от COVID-19 у нас са от края на 2019-а и началото на 2020 г., но все още никой не се сеща да прави тестове и да планира антикризисни действия.

Изведнъж (а то никак не беше изведнъж, защото си беше прогнозируемо) през март се плесваме по челото и установяваме, че той вирусът май е стигнал и до нашите ширини. Настъпва истерия, стартират едни драматични брифинги за ставане и за лягане, на хората им обясняват, че яко ще мрат, но нещата са под контрол (каквото и да означава това).

Започва дискусия да се носят ли маски, или да не се носят маски, надеждни ли са тестовете, или не са надеждни, ама, кои са надеждни и кои не са… и т.н., и т.н. Народът ошашавен от сутрин до здрач гледа някакви зомбита на тв-екраните, люпи семки и псува, че по-лесно.

 

Освен народът, и властта ошашавена – на ден по три пъти си променя собствените заповеди, на конкретни въпроси дава различни (противоречащи си) отговори, с което създава повече хаос, отколкото ред. А в такива случаи ключово условие е редът. Да, ама не!

Започва продоволствена криза – няма маски, няма ръкавици, няма дезинфектанти, няма дори аспирин, а хората трупат запаси от тоалетна хартия и боб…

Отговорността за цялата ситуация се стоварва върху бизнеса, който или трябва да затвори изцяло (щото „сега не е време за прически и кафенца“, ама че някакви хора от това си вадят хляба, ич й не е на властта), или трябва рязко да ограничи дейността си (защото веригата от доставки е ликвидирана почти напълно), или трябва спешно да инвестира в дезинфекциращи средства (каквито пазарът не предлага и цари спекула!), ако иска да продължи да функционира.

 

Докато останалите държави стартират програми за компенсиране на засегнатите икономически субекти, у нас стартират безкрайни заседания на НСТС и други органи и институции, където дискусията е кой сектор има право на компенсации – ама, че всички са засегнати под една или друга форма, това никой не го интересува. И 60/40, 80/20 или 100/0 да са компенсациите – важното е „дебат“ да има. И така месеци наред! И, докато си дискутират, а останалите държави реално подкрепят засегнатите, нашият премиер-слънце раздава (на думи) едни милиони и милиарди, които все още никой не е видял. За капак, понеже дойде време за избори, а в изборно време на властта й трябват пари, тя реши тотално да си ги спести, като прехвърли отговорността за компенсирането на затворените бизнеси към и без друго бедните местни власти. Ма, да се оправят, бе – и кметовете, и бизнесите! Тя властта си изтупа златните ръчички – к`вото дала-дала, толкоз! Кой взел-взел, кой оцелял-оцелял! Точка!

 

От края на пролетта и началото на лятото на 2020-а започва да се говори за ваксини (не за лечение!) – ваксините се оказват панацеята за решаване на проблема. Ама, че няма случай противогрипна ваксина да е спряла грипна епидемия (камо ли пандемия), това никой не споменава. Нищо, този път ще стане – тая ваксина е ултрамодерна, ултратехнолотична, ултраефикасна, абе… ултра. И, като дойде ваксината, всички  ще цъфнем и вържем, ще махнем маските, ще се върнем към обичайния си начин на живот. Да, ама не! Набързо скалъпените ваксини минават на фаза масов експеримент, а мераклии за опитни зайчета бол, но ваксини ич. Е, нали уж бяхме първите заявили милиони ваксини, все с грижа към народонаселението?! Щото той, Бащицата, се грижи за народонаселението – той сал с тая мисъл заспива и се събужда!

 

Реалността към днешна дата е, че има едни хора, които лелеят за игла, но игли няма, и от другата страна има едни хора, които не искат и да чуват за игли, но все по-настойчиво им се обяснява, че без игла няма да могат да упражняват елементарните си човешки права, като пътуване и работа, например. Между другото, не спира да ни се обяснява, че и да си ваксиниран, пак трябва да си с маска, на разстояние и т.н., и т.н., т.е. по никакъв начин не получаваш предимство да се върнеш към нормалния си начин на живот. Е, ще имаш предимство да пътуваш и да работиш, но това е друга тема. Абе, далавера си е отсЕкъде… ама… няма игли… тюх.

 

Междувременно, народът бива тежко разделен (не че му е сефте за нещо да е разделен – народопсихология е това) на „яко ще мрем“ и „ич ни не е“ – средно положение няма! По принцип, у нас винаги нещата са черно-бели, няма нюанси. Или си „про“, или си „анти“ и, ако не си „про“, значи непременно си „анти“. Защото да се мисли в крайни категории е по-лесно. Тъй като мисленето по принцип не е лесно занимание, затова е по-лесно, като ти дадат обща насока на мисълта (в калъп „про/анти“):

 

  • Ако отричаш ексклузивността на вируса, значи твърдиш, че вирус няма (?)
  • Ако твърдиш, че мерките са непропорционални, необмислени и неадекватни, значи отричаш съществуването на проблема (?)
  • Ако не искаш да се ваксинираш с някоя от недостатъчно тестваните ваксини, значи си антиваксър (?)
  • Ако подлагаш на съмнение статистиките, значи си хейтър (?)
  • Ако подлагаш на съмнение ефективността на повсеместното носене на маски, значи си безотговорен (?)
  • Ако имаш неблагоразумието да изразиш алтернативно мнение, си некоректен (?)
  • Ако се позовеш на научен доклад/факт, оказва се, че този доклад/факт не е правилният – има по-правилни (?)
  • И т.н., и т.н.

 

И, докато народът си лала из социалките, докато люпи семки и плюе в екрана на телевизора, политическият и фармацевтичният елит си плетат кошниците, ограничавайки общочовешките ни права и свободи. А ние… ние просто си лаламе и люпим семки! Това правим! Е, и маските си носим де, и си чакаме ваксинацията под строй (като овце), а за планиране на почивка, театър или нещо по-различно от ходене на работа (от спалнята в хола/кухнята) не можем и да мечтаем. И докога ще е така никой не казва. Няма и да каже, защото каквото и да каже, все ще е лъжа! Защото на властта (не само нашата) й хареса да контролира, да управлява, да ограничава, да забранява, да назидава, да преразпределя блага/финанси (!)… Властта винаги е мечтала за точно такава власт над хората и я постигна! Да ни е честито!

 

Текстът е от блога на автора.

 

Вижте още:

Загадката SARS-CoV-2

Доброто е заразно и не е добре да се „лекува“





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

коронавирус, пандемия, мерки, икономика, бизнес, ваксиниране





StreetView

Светлинни кръгове в Рила

Четвъртък, 22 Септември 2016 / Места
  Анонимните художници отправят поредно послание на мир и хармония   Поредна светлинна рисунка засия този път до до едно от Рилските езера. Арт инсталацията се появи точно на мястото, където се играе голямата Паневритмия създадена от Учителя Петър Дънов. Анонимните й автори споде [...]

Бистришкият водопад

Събота, 24 Март 2018 / Места
Водопадът над дупнишкото село Бистрица е един от най-красивите в България   Пролетта закъснява, но съвсем скоро слънцето отново ще се завърне, така че да започваме с плановете за разходки. Бистришкият водопад, познат сред местните и като Самоковището, е едно от местата, които горещо ви [...]