Трябва да бъде увеличена безвъзмезната помощ на домакинства и фирми за да могат да оцелеят
Икономическата криза, предизвикана от разпространението на коронавируса повиши нивото на безработицата в България.
Националната статистика отчита рязко увеличение на безработните от въвеждането на извънредното положение в страната досега.
Редица икономически субекти изпитват сериозни затруднения, най-засегнати от кризата са малките и средни предприятия, някои от които са застрашени от фалити.
В България правителството за разлика от други страни не предложи директни и безвъзмездни плащания към хората.
Има само кредити и за тези кредити за физически лица могат да кандидатстват хора, които са загубили работа и доходи.
Кредитите са безлихвени и с гратисен период, но ако кредитополучателят има проблем с плащането по вноските или въобще спре да плаща, тогава кредитът става изискуем и дори с наказателна лихва.
В крайна сметка всеки кредит е необходимо да е редовен и да се връща в определения срок, за да продължи да е безлихвен.
Така че, който има нужда от такъв безлихвен кредит трябва да си направи добре сметката преди да го изтегли.
Представиха се и още варианти за подкрепа към граждани и бизнес, но отново те са свързани с допълнително кредитиране при преференциални условия, като дори част от микрокредитите са алтернатива на мярката 60/40, предложена от преди.
Все още обаче финансовите институции са на етап приемане на документи и преговори с потенциалните бенефициенти, като дебатът за ефикасността и обхвата на мерките вече е закъснял.
В същото време мерките законодателно са регламентирани по начин, който съществено затруднява непосредствените цели, които си поставят - запазване на заетостта и способността на фирмите да продължат да съществуват.
За съжаление от началото на извънредното положение до момента към гражданите и бизнесa не е достигнал достатъчно финансов ресурс.
В същото време, България трябва да се възползва от започналия процес на пренасочване на инвестиции от Китай към други държави, включително и Европа, следствие кризата с коронавируса и да привлече повече инвеститори.
Вече се наблюдават процеси на диверсификация на инвестициите на големите мултинационални компании с цел намаляване зависимостта от доставките на една голяма икономика, като китайската.
Обаче, влошената икономическа обстановка и повишеното ниво на безработица в страната ще натовари допълнително социалните системи.
От вдигане на забраната за сезонните работници в редица страни от ЕС и Великобритания ще се възползват една част от безработни лица и ще заминат на сезонна работа в чужбина.
Негативните ефекти от кризата ще наложат актуализация в бюджета на здравната каса, предвид извънредните разходи на здравната система, ще намалят осигурителните вноски в социалните ни системи и данъчните приходи от подоходните данъци.
Необходимо е правителството да изготви стратегически план с бързи мерки по социално икономическото възстановяване и задържане на работната сила в страната.
Оценките за икономическите щети от извънредното положение в България са притеснителни. БВП на страната вероятно ще намалее с 12-13 милиарда лева или около 10% на годишна база.
Ефектът ще бъде на доминото.
Населението по-малко купува, фирмите намаляват производството, транспортните фирми са с по-малко работа, по-малка консумация на еленергия и горива, туризма намалява и търговията също.
Много от малките компании ще фалират.
Необходимо е да бъде увеличена безвъзмезната помощ на домакинства и фирми за да могат да оцелеят.
Тъй като износът ще бъде драстично намален, то необходимо е да бъде компенсиран от повишено вътрешно потребление.
Вътрешното потребление е най-силния фактор за растежа на БВП, като то е около 70% от БВП.
Всички страни повишават ликвидността, като подпомагат безвъзмездно фирмите и населението и по този начин се намалява отрицателното въздействие на кризата.
На безработните в България трябва да се предоставят големи компенсации, тъй като това са автоматични стабилизатори на потреблението в икономиката.
И трябва много бързо да се погрижим за реалната икономика на България, за производството на храни, за производство на крайни продукти, за внедряване на иновации и привличане на повече преки инвестиции.
Вижте още:
Ключови думи:
криза, икономика, подкрепа, държавна помощ, коронавирус, Covid-19
