Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Не искам да бъда част от такова общество

Понеделник, 11 Ноември 2019 / Общество
297
  • unsplash.com

"Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.” 

 

Това са думи на великия Петко Славейков, написани през далечната 1875 г. Наистина ли звучат като думи от миналото или по-скоро като думи на човек, живеещ в България през 2019 г.? 

Откривам с всеки изминал ден все повече прояви на жестокост в тази държава, която трябва да наричам моя страна. Страх ме е да си помисля и да кажа на глас, че съм част от тълпата. Но просто е така. Съставяме масовката, както ти, така и аз. Примерите за красиво и добро избледняват на фона на всеобщия мрак.

Не искам да бъда част от младите хора, за които показността и арогантността са признак за „класа”. Дори ще стигна по-далеч и бих казала, че не желая да напускам дома си, за да мога да не срещна подобни особи, защото не са  навред и убиват с присъствието си. Изумена съм как за 30 години най-позорното за нашето общество станаха младите. Хора с претенции и високо самочувствие, което прикрива хиляди комплекси, които няма да избледнеят никога. Всяка нормална страна инвестира в младото поколение, защото е бъдещето. Нашата държава инвестира в експанзията на неграмотността и създаването на условия, в които кадърните и свестни младежи да изнемогват.

Мисля си, че сме повече страна на плеймейтките, а не на майките. На хората с купените дипломи, а не на тези, които знаят колко много струва да инвестираш в образованието си. На насилниците над животни, които после ограбват и убиват за жълти стотинки първият беззащитен пенсионер, на когото попаднат. Страната на хора, които не могат да изпишат името си без правописна грешка, но поставени на ръководни позиции. Страната на неограничените възможности за забогатяване по „втория начин”.

Народе? Опомни се! Загиваш! Ти, родителю, ставаш съучастник в гибелта на своето поколение, на своето собствено отроче. Ти си онзи, от когото детето ти видя за пръв път арогантността и й се възхити. От теб чу за първи път всички онези мръсни думи, които детето ти сипе по адрес на този или онзи сега. Ти си човекът, който показа на сина си, че със силата на юмруците се решават нещата. Ти одобри лекото поведение на дъщеря ти и я научи, че е по-лесно да си легне с някого, отколкото да се образова и да работи, за да бъде независима. Горко на всички онези родители, които създадоха и отгледаха свестни деца, защото децата им ще имат голямо тегло.

Бог да ни пази от самите нас! Амин!

 

Вижте още: 

Детето има нужда да вижда, че светът е добър

Вирусът, който обединява

Смятате ли, че живеем в демокрация?





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

демокрация, общество, ценности, млади хора, агресия, възпитание, обазование

Street of Hope

Стресът от домашните

Четвъртък, 17 Януари 2019 / Гласът на детето
Какво трябва да знаем, за да помогнем на децата?   Много често децата прекарват повече време да се безпокоят от домашните работи, отколкото им отнема да ги напишат. Стресът от домашните може да отнеме наистина много време и енергия. Част от този стрес обаче може да се използва като &bd [...]

Напрежение с правилата за прием на първолаци в София

Четвъртък, 19 Януари 2017 / В клас
Адресът или качеството на образованието, питат недоволни родители   Заради недоволството на родителите Столичната община ще преработи новите условия за прием на първокласници, които обяви само преди броени дни. Предложението на общината е първокласниците да се приемат по един [...]