Или защо не е добре да си играем на анкети за бъдещето на България в ЕС

Помните ли дупките по пътищата на България само преди 10 или 15 години? Да, има дупки и сега, има коларски пътища, има селища, откъснати от света и забравени от Бога. И, да, пътищата в България дори не можем да ги сравняваме с тези в Румъния, да не говорим за държавите на запад от нас. Но промяната е видима и колкото и асфалтът да не се яде, на много места той наистина е донесъл живот, стигнали са фирми, инвестирали са в нещо, наели са хора, плащат заплати.

Няма да говорим за това дали България губи, защото трябва да участва в европейския бюджет, числата ги има и те не са в полза на твърдението, че сме донор. Само ще кажем, че получените от Евросъюза около 20 млрд. лв. в последните 8 години в голяма степен можем да ги видим, когато се разходим из България. И не само по магистралите. 

И въпреки, че градинките, чешмичките, детските площадки и футболните игрища по селата не са донесли работа на хората, и въпреки че е публично известно как се печелят и харчат парите от обществни поръчки (и раздават порциите във властта), полученото по линия на фондовете е видимо. По-важното обаче е, че искаме или не, изразходването на тези средства все пак става по правила и контрол отвън – и това само може да е полза от присъствието на България в ЕС. Както и натискът да си оправим съдебната система, нищо, че продължаваме да имитираме желание за реформи.

Полза е и това, че всеки, на който наистина му се учи и работи, може да пътува свободно и поне да опита късмета си да осигури по-добро бъдеще на себе си и семейството си. Факт е, че в последните години емиграцията придоби мащабите на епидемия, но не виждаме защо вината за това да е в Брюксел или правилата, налагани от съюза. В крайна сметка възможността десетки хиляди млади българи всяка година да могат да учат в западни училища и университети само може да е от полза на България. Много от тях се връщат с наученото някъде на запад и колкото и да ги спъваме, намират начин да прилагат ново мислене. Най-ценното е, че връщайки се тук, тези хора носят култура, която поне малко има шанс да промени модела. И колкото и да се опитваме да ги смачкаме, много от тях успяват да работят различно и да се състезават на професионална, а не на шуробаджанашка основа.

Тъжно е, че повечето българи харесват в ЕС именнно това, че ни налага закони и контролира спазването на тези закони. Защото нямаме доверие на хората, които си избираме и поставяме в министерските кресла. Но дори да звучи наивно, това наистина е едно от огромните предимства от присъствието ни в клуба на тези държави. Дори не говорим за единния пазар и износа, който дава живот на българските фирми и заплати на работещите в тях.

Затова „избухналите“ напоследък по сайтовете и заливащи социалните мрежи анкети с въпроса „Трябва ли България да напусне ЕС?“ не са дразнещи, могат да станат опасни. Няколко стотици клика не оправдават безотговорното разпалване на подобни настроения. Особено след очаквания резултат (и вече видими икономически последици) от неочаквания обрат на референдума във Великобритания. С тази разлика, че британците много по-лесно от нас ще се справят с катастрофата, която може да ги очаква зад ъгъла. Ако изобщо допуснат да се стигне дотам впрочем.

Вижте още:

Не брюкселската бюрокрация, медиите се провалиха 

Какви са икономическите последици от Brexit