Мислех си, че като общество сме надживели грозната реторика и идиотските аргументи "за" или "против" пушенето
Преди няколко години, когато в обществото протичаше активен спор около въвеждането на тоталната забрана за тютюнопушене, инициаторите на тази вселенска глупост достигнаха върховете на човешката низост и ни върнаха историческите спомени от времето на фашизма. Пушачите бяха обявени за враг №1 на човечеството и някак естествено се стигаше до извода, че едва ли не трябва да започнат публични екзекуции на тази сган долна, която трови животеца на жалките зеленчукоупотребяващи и така наивно очакващи, че ще живеят поне колкото костенурките.
За тяхна изненада, с въвеждането на тоталната забрана не успяха да унищожат пушачите, чиято численост изобщо не намаля, ако се съди по стабилното ниво на продажби на тютюневи изделия. Пак за тяхна изненада пушачите успяха да се адаптират към ситуацията, намериха своите местенца, където цигарите не са табу, а непушачите не са желани.
С течение на времето страстите поутихнаха, както вече казах, пушачите се адаптираха, а непушачите престанаха да бъдат толкова агресивни. Мислех си, че като общество сме надживели грозната реторика и идиотските аргументи като онзи за басейна, в който някакви хора пикаели в единия край, а онези от другия край не се чувствали спокойни от този факт.
Оказа се, обаче, че години след въвеждането на законодателното недоносче, наречено “тотална забрана за тютюнопушене”, още се намират неуравновесени индивиди. Очевидно, интензивното хрупане на марули и цитруси води до сериозно психическо натоварване, изразяващо се в неадекватно поведение, като това, което ще цитирам по-долу.
Повод за настоящия текст е една публикация в webcafe.bg, подписана от някоя си Антония Антонова. Впрочем, съмнявам се, че това е истинското име на автора, защото е нормално под толкова глупости да се подпишеш с истинското си име. Въпросната Антония или прекалява с витамините, или страда от липса на секс, или и двете. Друго обяснение за публикацията й нямам. Толкова идиотия на едно място скоро не бях срещала.
И така, започвам с коментарите цитат по цитат:
„Човешкото същество е подчинено на своето его.“
Точно така, човешките същества имат его, безгръбначните нямат такова. А, доколкото виждам, госпожицата сама се определя като индивид без его, ерго – безгръбначна ще да е.
„Болният и тежко зависим пушач ще се вкопчва в своето достойнство пред околните, заливайки ги с пасивна агресия и дълбоко философски словоизлияния за избора като изконно човешко право.“
Само недостойни и силно зависими от собствената си комплексарщина фашизоиди могат да отричат правото на избор като изконно човешко право.
„за самия него животът е катранено сив перманентно“
А какъв е на цвят животът на госпойцата, че от текста й не става ясно да е по-различен от катранено черен?
„Ето как се живее като пушач:…“
А тя, бидейки непушач, откъде знае как се живее като пушач? Излиза, че има емпиричен опит, респективно – и тя смърди (примерно).
„Нямаш воля за 2 стотинки. „
А защо е решила, че спирането на цигарите е въпрос на воля? При мен е въпрос на нежелание, например, и просто си ми харесва да го правя. Ако реша, че вече не ми харесва, ще намеря необходимата воля и със сигурност съм много по-волеви индивид от подобни безгръбначни като девойчицата.
„Немислимо е да отидеш на вечеря, без да излезеш 10 пъти навън, което осуетява всякаква пълноценна комуникация с когото и да било.“
Проблем с пълноценната комуникация могат да имат само непушачите, като нея, които си стоят на масата в очакване комуникиращите пълноценно пред заведението пушачи да се върнат. Горката тя – напълно я разбирам.
„Най-големият ти страх в тоя живот е, че ще се събудиш една сутрин и няма да имаш цигари.“
А нейният най-голям страх вероятно е, че ще открият колко е плоскоумна.
„Говориш като дърта съдържателка на публичен дом.“
Абе, тази с какви хора общува? Да започне малко да си подбира обкръжението, че очевидно яко го е закършила. На мен пък днес в разговор по телефона един момък ми зададе въпрос госпожа или госпожица съм, че гласът ми звучал като да съм невръстна, а аз цели 45 лазарника съм ударила.
"Ходиш и пушиш по улицата като отрепка."
Аз пак питам тая с какви хора общува.
„И в същия момент на пътя ти се изправя добър познат с фреш от ябълка в ръка. … Както е посочено в горната точка обаче, го наплюваш без да искаш и всичко излиза напълно извън контрол."
Не ми стана ясно защо онзи със сокът не плюе, а пушачът плюе. Някак по-логично е да е обратното.
„..единственото впечатление, което оставяш у околните, е обвързано с амплоато ти на дърта ламя, чиято глава изпуска гъст пушек на равни интервали.“
Не знам какво впечатление оставям аз у околните, но определено знам какво впечатление оставя авторката на текста – лошо възпитание, ниско ниво на грамотност и високо ниво на злоба.
„Нямаш пари за почивка сега, имаш една-две неплатени сметки, които винаги оставяш за другия месец, но даваш цифра пари за шибани цигари всеки ден.“
Не помня да съм се лишавала от почивка, нито пък имам неплатени сметки, но и не мисля, че здравни талибани като момата имат каквито и да било основания да се вживяват в ролята на мой личен финансов консултант. Как ще си харча парите, изкарани с честен труд и със „смрадливия си акъл“, си е изцяло мой проблем.
„Понякога мислиш за това какво ли щеше да правиш в момента, ако всички тези пари от последните 10 години бяха спестени. После преценяваш, че мисленето е вредно за здравето и палиш цигара.“
Моме, повярвай, последното, което мисля, е за това какво бих спестила и за какво бих похарчила спестеното. Що се отнася до вредата от мисленето, ти си тотално доказателство за това си прозрение!
„Прокашляш се мощно и от силното разтрисане огънчето пада на новите ти панталони за 130 лева. Поредната грозна дупка. Приличате си.“
Консумиращите само плодове дали не си причиняват някое и друго петно по дрехите понякога? А петната от плодове трудно „излизат“. Мен ако питате, по-добре дупка, отколкото леке.
Текстът е от блога на автора.
