Отбелязваме 112 години независима България

На 22 септември България отбелязва 112 години от обявяването на независимостта си. 30 години след Освобождението с манифеста на княз Фердинанд страната отхвърля пocлeднитe вacaлни връзки c Ocмaнcкaтa импeрия. Княжecтвo Бългaрия cтaвa нeзaвиcимa държaвa нaчeлo c кoрoнoвaния цaр Фeрдинaнд. Виcoкaтa пoртa, a cлeд тoвa и вeликитe cили признaвaт oфициaлнo бългaрcкaтa нeзaвиcимocт.

През юли 1908 г. Княз Фердинанд предприема посещение на европейските дворове да търси разбиране на унизителното положение, в което е поставена България. По това време в Турция е извършен държавен преврат на младотурците. Те възстановяват Конституцията от 1876 г. и обявяват, че няма да допускат да бъдат накърнявани сюзеренните им права по Берлинския договор. По този начин те обезмислят желаната от българите автономия на Македония и поставят под съмнение съединението на Източна Румелия с Княжество България. В доклад до външния министър генерал Стефан Паприков дипломатическият ни представител в Цариград Иван С. Гешов повдига въпроса: "Не е ли сега моментът България да провъзгласи независимост?"

На приема на Тефик паша с дипломатическите представители в турската столица българският не е поканен, под предлог, че "България е васално на Турция княжество и той е обикновен турски чиновник."

Дипломатическият скандал, раздухан от европейския печат, прелива чашата на търпението. Министър-председателят Александър Малинов изпраща шифрована телеграма до Княз Фердинанд, намиращ се на почивка в унгарското си имение в Карпатите: "Инцидентът Гешов отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта. Оставам при убеждението, че не ще намерим никъде открито насърчение, но едно признание на свършения факт от силите не би закъснял". Френският дипломатически агент в София Морис Палеолог казва на секретаря на тайния кабинет на Княза Чапрашиков: "Моментът е напълно сгоден. Бързайте само да поставите Европа пред Fait accompli (свършен факт)".

Така, след продължително отсъствие от страната, на 21 септември 1908 г. Князът се завръща с яхтата си "Хан Крум" на русенското пристанище. Там е посрещнат от всички министри. Той ги поканва на яхтата. След двучасово заседание е взето съдбоносното решение - на 22 септември в старата българска столица Търново да бъде обявена независимостта на България.

На следващия ден с княжеския влак държавниците пристигат в Търново. Незабелязано Княз Фердинанд слиза от влака на спирка Трапезица и се отправя пеша през Асеновата махала към историческата черква "Св. Четиридесет мъченици", построена през 1230 г. от Цар Иван-Асен II в чест на победата му над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница.

Този исторически ден е описан подробно от тогавашната преса:

"Още в неделя на Царевец бе издигнат разкошен павилион, който обръщаше вниманието на гражданите и ги караше, при съществующите вече слухове за готвещия се крупен акт в живота на нашата държава, да очакват това що стана.

В понеделник, рано сутринта, бе разнесена покана от местното демократично бюро, в която се съобщаваше, че със сутрешния трен пристигат министрите и гражданите се канят на събрание, на което ще се говори по политическото положение на страната и главно по последните събития. При наличността на горните слухове, заинтересоваността към въпросното събрание ставаше още по-голяма. Очакваше се нещо повече от това, що се съобщаваше.

Малко по-късно, чрез градския барабанчик се поканваха гражданите на посрещане Княза и министрите. След това, с невъобразима бързина се разнесе слухът, че в тоя ден от старата българска столица ще се провъзгласи независимостта на България. Това се посрещаше с ентусиазъм и навалици, в празнично облекло, при най-оживено настроение, търновци се трупаха на гарата. С особен трен се очакваха Княгинята, княжеските деца и председателя на Народното събрание. След дълго чакане на гарата, в 11 часа се съобщи на силно възбудения народ, че Князът е спрял на спирката при Трапезица и от там, наедно с министрите, се отправил за старата полусрутена църква "Св. 40 Мъченици".

От всякъде народът почна да се стича към това място. В едно много кратко време около църквата и в двора ѝ се препълни с народ. Не след много, в църквата, която бе натъпкана до задушаване от народ, грамадната част от който оставаше около църквата, се отслужи молебен от цялото духовенство. После, след изпяването на "Многая лета", при настъпилата гробна тишина, Князът, застанал напред, пречете манифеста.

Това подейства като електрически ток върху множеството и единодушни ентусиазирани "Ура!" зацепиха въздуха. Урата се подемат от множеството, натрупано вън, и мощни овации разлюляха атмосферата. Ученическият хор със същия ентусиазъм запя "Шуми Марица", и цялата околност се препълваше с величествен кипеж от звукове - народът ликуваше. Всичко това бе тъй величаво, тъй трогателно, щото при живо възкресения спомен от някогашното славно минало, когато тук на същото място са коронясвани чутовни български царе, извикваше сълзи.", пише вестник „Пряпорец“.

По материали от Impressio

Вижте още:

Манифестът на Фердинанд и мечтата на българите

Свободата и независимостта са вътре в нас