От „Колко струва мъката“, през „Бонус – Малус“ до новите данъци и цени на горивата – управляващите явно се опитват да качат хората на обществения транспорт
Седмицата премина под знака на автомобилно-шофьорските драми.
За пръв път от много време катастрофите и престъпленията бяха изместени от първите места в новинарските емисии. Започна се със скандала „Колко струва скръбта“, или спрения от премиера Борисов проект за таван на обезщетенията, изплащани от застрахователите при причиняване на смърт на пътя. Причина за това стана решение на Върховния касационен съд по дело, заведено от пловдивския адвокат Валентин Ройнов в полза на брат на загинал на пътя, на който е било отказано обезщетение. Съдът постанови, че застрахователите трябва да заплащат обезщетение и на останалите роднини на загинали, а застрахователите в един глас извикаха, че тогава цената на „Гражданска отговорност“ ще стане 1000 лева. Скандално е, разбира се, особено на фона на остарелия ни автопарк.
И за да не са голословни тези заплахи, Комисията за финансов надзор внесе проект за въвеждане на системата „Бонус-Малус“ при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Възмущението ескалира, когато се разбра, че ако сме изрядни на пътя, можем да получим (някога, но не сега) 25% отстъпка от средната цена на задължителната застраховка. Но, ако нарушаваме правилата, ще ни санкционират с увеличение от 400%. Обяснено от застраховател, това означавало, че в България онези, които не нарушават правилата, са повече от другите, затова морковът бил по-малък от тоягата. Мнението на хората, представляващи водачите обаче, е, че тоягата е само и единствено в полза на застрахователните компании, но нямало да намали катастрофите. Причината е, че „малусът“ (наказателното увеличение на цената на застраховката при произшествия и санкции по закона за движение по пътищата) ще се определя на базата на полицейската статистика, която регистрира автомобила, а не действителния водач зад волана му. Както се плаща и застраховката – тя е за автомобила, който обаче може да бъде управляван от много водачи.
И така заплахата на застрахователите, че цената на задължителната застраховка може да скочи до 1000 лева направо получи легитимация от страна на техния регулатор, който предлага законодателните промени. А в аргументите не се чу толкова този за намаляване на произшествията, а онзи, че трябвало да предпазим сектора от фалити на нови компании. На фона на тези скандали, парламентът гласува увеличение на данъка за старите автомобили. Новата формула за изчисляването на налога ще включва два компонента - досегашния имуществен, който е на базата на мощността и годината на производство, и нов екологичен. Промяната във формулата трябва да доведе до утежняване на данъка за стари автомобили с категория под Евро 4 и ще засегне близо 70% от автопарка в страната - над 2 млн. автомобила. За новите коли с най-добри еконорми трябва да има намаляване от сегашния размер. Колко конкретно ще бъдат налозите догодина ще зависи от ставките, които ще определи всяка община. Те варират в голям диапазон и това е причината финансовото министерство да не представи разчети как промяната ще се отрази на хората. Така никой не разбра какво ще го чака на общинското гише през следващата година, нито дали ще може изобщо да си позволи автомобил, чиито данък и застраховка са по-високи от цената, на която евентуално може да го продаде.
Доколкото повишаването на данъка за старите автомобили е обвързан с идеята за намаляване на замърсяването на въздуха, мярката има логика. И би била ефективна, ако тези 70% от българите, които карат стари автомобили, можеха да си позволят по-нови и екологични возила. Само че те могат, което означава, че много от тях вероятно просто ще спрат да си плащат данъка. Или ще го плащат, но ще продължат да замърсяват въздуха.
Така, докато дебатът започна с това „колко струва скръбта“, управляващите „преразпределиха“ данъка, като наказаха собствениците на стари автомобили. А нестихващите протести на майките на деца с увреждания и неподадената и непоискана оставка на вицепремиера Валени Симеонов заедно с темата за кризата в коалицията останаха някъде назад извън фокуса са големите медии и общественото внимание. Извън сериозното внимание остават и увеличаващите се протести заради скъпите цени на горивата и перспективата всички недоволни да се обединят в общо искане за оставки. По същото време се гласува и държавния (рекорден като заложени приходи и разходи) бюджет, в който се предвижда сериозно увеличение на осигуровките и съвсем, съвсем нов модел на разпределяне на милиардите за здравеопазване...
Вижте още:
Ключови думи:
автомобили, застраховка, Гражданска отговорност, данъци, такси, правила за движение по пътя, горива
