България изостава в политиката на сближаване в ЕС въпреки получените над 11 млрд. евро през първия програмен период

Основният показател, по който се измерва политиката на сближаване – БВП на човек от населението като дял от средното за ЕС, нараства много бавно. Напредъкът, който България постига преди влизането в ЕС, като догонване на средното ниво на доходи в ЕС, е почти равен на постигнатото след 2007 г. с помощта на еврофондовете. Колкото и политиците да се хвалят с високата усвояемост на европарите, очевидно е, че това не е достатъчно, защото значително подобряване на качеството на живот на хората не се състоя. Няма друга страна със сходно ниво на доходи, която да е напреднала толкова малко след присъединяването си към ЕС. И през 2016 г. България все още продължава да работи по проекти от първия програмен период (2007-2013) от присъединяването ни към ЕС, чийто най-краен срок беше 2015 г.

Никой не е забогатял от лесни пари

защото лесните пари се харчат с лека ръка. Всъщност лесните пари са чуждите пари, които са на разположение за неразумно харчене. Икономиката на България не забогатява от лесните пари, като Еврофондовете например. Защото забогатяването не е само в количество, а и в качество, като става въпрос за добавената стойност.  А проблемът на еврофондовете е, че не работят изцяло като инвестиции и нямат висока възвращаемост. От 2009-та насам, потреблението и реалната икономика в България са в стагнация. Имаме нисък растеж, растяща задължнялост и дефицити. Въобще, от една догонваща страна станахме отново изоставаща държава, по отношение на жизненото равнище и икономическото си развитие спрямо средните показатели в ЕС. И все пак, от еврофондовете забогатяха чиновниците в администрациите, свързани с усвояването на еврофондове.

Вече сме в дългова спирала

при която дефицитът увеличава дълга, който от своя страна увеличава дефицита. Счетоводни гимнастики прикриват чуждите инвестиции.

Структурните проблеми и липсата на подходящи реформи в икономиката отблъскват чуждестранните инвеститори от страната. Икономиката ни е в състояние на бавен растеж, със структурни слабости и влошаване на качеството на живот. Нужна е нова стратегия за устойчиво икономическо развитие и преминаване от модел, основан на еврофондове и обществени поръчки, към такъв на иновации и производство.

България има нужда от различни хора с различен подход към икономиката и политиката.