Хората и ситуациите се появяват, за да ни помогнат да се научим да даваме
Вървя бавно по улицата и се наслаждавам на малкото време останала сама със себе си... Покрай мен минава жена, която говори по телефона. Видимо беше много ядосана и почти изкрещя в слушалката:
- Ти си абсолютен неблагодарник! Аз направих толкова неща, а ти... Нищо! Едно благодаря не каза!
Затвори слушалката и продължи толкова гневна, че дори опитът й, да прибере телефона си в чантата, завърши с неговото падане...
Замислих се, какво ли е накарало тази жена да приеме дадена ситуация така. Започнах да ровя в съзнанието си за спомен или ситуация, в която трайно да съм решила, че някой е неблагодарник. Не открих нито една, в която да съм го казвала или мислила. Сякаш тази дума не съществуваше в ума ми. Според мен благодарността е естествена и присъща за истинските ни висши същности, а неблагодарността е присъща за нашето его.
Да даваме, очаквайки нещо в замяна или благодарност, не е даване, а трупане на точки колко сме специални в нечии очи или в нашите собствени. Много често виждам как даването, не е заради самото даване, а за да се отбележи акта на благородство пред човека, когото даряваме с нещо. Накрая има само разочаровани и явно неблагодарни ситуации.
Пак се вглъбих в ровене на спомените си и реших да се поставя на мястото на тази жена. Казах си, ако бях в кожата на тази жена как бих реагирала в някоя минала ситуация от моя живот. На мига се сетих за нещо, което се бе случило наскоро. Едно младо момче, което отключи тежка психоза, мина през много тежки неадекватни състояния и прекара месец от живота си в психиатрична клиника. Минах през целия този процес с него, предлагайки цялата ми опора и присъствие във всеки един възможен за мен момент. Това ми е коствало много безсънни нощи, както и неприемане от семейството ми на това, колко много време и усилия ми костваше всичко това. Но!!! Да, не бях длъжна по никакъв начин на това младо момче! И да, сега, когато той се възстанови и върна към нормалния си живот, ми показа, че в живота му няма място за мен като приятел! И, може би, тази жена щеше да определи именно тази ситуация като неблагодарна. Нито за миг не съм си го помислила! През цялото време, ме водеше сърцето и желанието да му дам подкрепа и любов, за да се върне той към нормалния прекрасен живот. Благодарна съм, че той вече е добре! Това е моят дар, това е истинската отплата и единственото нещо, което е имало смисъл за мен. Всичко друго е желание на егото да вкара още активи в автобиографията си. Той не е длъжен да бъде мой приятел сега, нито е длъжен да ми бъде благодарен! Длъжен е само да поеме отговорност за собствения си живот и да го изживее пълноценно!
Да даваме заради самото даване! Само това има смисъл! Без очакване и без отплата! Да сме благодарни за всеки миг, в който дишаме, виждаме, чуваме, усещаме... Да сме благодарни дори за болките и загубите в живота си, защото са се появили, за да ни отведат на по-добро място... Но неблагодарни..., това е просто дума, решена да помогне на егото да вземе властта в живота ни, за да ни вкара в гнева, яростта и обидата... А те водят само надолу! Съзнателното решение да ги отхвърлим, насочвайки се към нещата, за които наистина сме благодарни, вече е крачка напред към върха! Нима слънцето очаква благодарността на Земята, за да ни дава живот...
Текстът е публикуван в страницата на автора във Facebook.
Вижте още:
