Психологът от Асеновград Иво Величков за кризата като възможност за промяна
Едно от определенията за интелигентност е способността на човека за приспособяване към нови условия и ситуации. Сега е идеалният момент да прекрачим ограниченията, които са ни спирали и да предприемем промяна, която дълго сме очаквали. След отпадането на извънредните мерки, животът ще продължи с нови настройки в някои отношения. Не е тайна, че за мнозина социалната изолация е травмиращо преживяване. Това е обяснимо, защото ние сме социални същества. Лишаването от обичайната рутина е безспорен стрес за голяма част от хората. Но това е и шансът да я променят, да я разчупят в една по-правилна посока.
Тези мисли са на психолога Иво Величков. По време на социалната изолация той работи заедно с община Асеновград, за да помогне на жителите на града и селата да се справят с паническите атаки и да разграничават внушенията от фактите.
Според психолога, здравословното мислене е реалистичното, а всяко друго – апокалиптично или утопично – е примитивно. Иво Величков подчертава, че за първи път в цялата човешка история великите световни сили гледат и мислят в една и съща посока, което е прецедент.
Анализирайки ситуацията, в която попаднахме, психологът посочва, че социалните мрежи са се превърнали в място на бунтарството. "Най-вече, защото е доста по-безопасно от преди. Да рискуваш да ти блокират профила, не е като заточението в концлагер или друго физическо наказание. Има една мисъл на Ницше, която гласи: „Бунтът е привилегия на роба. Привилегията на воина е дисциплината”. През настоящата криза можем да минем с минимални щети само като воини, със самодисциплина, а не като роби на страха и капризите си", допълва Величков. Той казва, че в моментите, докато сме вкъщи, всеки от нас отдели време за семейството и за себе си, както и за отлагани досега задачи и проекти. Сега е времето за грижата за по-уязвимите членове на обществото ни. Най-сетне дадохме и глътката въздух на пречупената от човечеството природа, "тъй като иначе нямаше сила, която да ни накара да го направим".
За тревожността заради наложената социална изолация, психологът обяснява, че при някои това се изразява чрез депресия, а при други – чрез агресия. Няма точна рецепта какво трябва да прави човек в този случай, но има принципи, които са валидни за всички – ако ръцете работят, съзнанието си почива. Затова той съветва да се върши повече ръчна и физическа работа, по възможност на открито. В момент на паническа атака пък човек може да провежда различни дихателни упражнения и практики за работа с тялото и съзнанието, като всеки сам трябва да намери това, което работи за него. Иво Величков препоръчва на хората да внимават в какво вярват. Вярата е важно психологическо качество, но няма общо със суеверието. Суеверието е „вяра всуе”, т.е. – празна вяра. А всяко празно и кухо нещо е крехко и лесно се чупи. Психологът е уверен, че настоящата криза ще отмине скоро и точно тя ще ни е помогнала да променим, макар и малко начина, по който се отнасяме със самите себе си, с другите и със света около нас.
Вижте още:
Ключови думи:
към себе си, психология, коронавирус, социална изолация, паник атаки, Иво Величков
