Кой се разпорежда със съдбата на Човека? Кой дава на едни хора щастие, а на други - страдание - понякога за цял живот?
Защо едни са родени с късмет и всичко в живота им върви, а други са маркототевци и все не им върви? Защо едни са здрави и красиви, а други са инвалиди и безобразни по рождение? Защо е това неравенство в късмета, този произвол в щастието и нещастието?
Като наблюдаваме живота, стигаме до извода, че в света няма справедливост, защото навсякъде виждаме как страдат добрите хора, а недостойните се наслаждават на живота. Често се говори за „незаслужено" щастие и страдание. Но нима в космоса, където всичко е толкова хармонично, целесъобразно и закономерно, нима в този Космос цари произвол и случайност, когато става въпрос за живота на човека? Вроденото чувство за справедливост в човека протестира и въстава срещу тази явна несправедливост в живота на хората. Легендите на Изтока разказват, че за несправедливост в даровете на Съдбата говорят тези, които взимат предвид само един човешки живот. Легендите твърдят, че не трябва да правим извод за случайността и произвола в Космоса само по един откъс от вечния живот на човека, само по последното му въплъщение. Те говорят, че всичко ще бъде разбираемо, че всичко ще си дойде на място, ако проследим живота на човека в миналото му, ако разгледаме по-рано преживените от него животи. Твърди се, че сегашният ни живот е точен резултат от нашите предишни животи. Всичко е право на избор. Затова съществува понятието "свободна воля". Тъй като нашето незнание затъмнява погледа ни относно миналото, събитията ни изглеждат сякаш дошли от нищото, сякаш случайни, но това е илюзия - и тя съществува заради недостига на нашето знание. Хората, незапознати с космическите закони, не виждат от какви причини произлизат жизнените събития, а резултата от неизвестните им закони смятат за добра или лоша „съдба".
...
Легендите твърдят, че всеки човек води непрекъснато три битки. Човек може да се чувства в състояние на пълен покой, но в действителност той участва в три битки едновременно.
Първата битка е между свободната воля и кармата. Нищо не може да освободи човека от участие в сблъсъка на тези начала.
Втората битка се води в безкрайността, в пространството, между фините енергии и вълните на хаоса. Човешкото въображение не може да обхване тези битки в безкрайността. Човешкият ум разбира земните стълкновения, но той не може, гледайки в синьото небе, да си представи, че там бушуват мощни сили и вихри. „Войната на небесата" никога не престава. Борбата на творческите сили на Космоса с необузданите стихии или на Проявения свят с непроявения Хаос кипи винаги. Светлината винаги се бори с Мрака и Светлината винаги побеждава, върху това е основана еволюцията на цялото мироздание.
Третата битка бушува около човека между безплътните същества на доброто и злото. Така човек става жертва на едните и на другите. Не е възможно да си представим яростта на тъмните сили, които се мъчат да завладеят човека.
Текстът е публикувн от Лъчезар Иванов във Facebook
Вижте още:
Кризисните години и уроците на живота
