1 / 2
Обектът е избран за едно от чудесата на България
Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул. То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград.
Според научните изследвания този древен култов център, датиращ от около 6 век пр.н.е, е бил място за жертвоприношения към бога на Слънцето, за което подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце.
Изграден е в периода, в който на Балканския полуостров идват първите заселници от Мала Азия. В равнините те създават първите селища, а високо в планината изграждат своите скални светилища. В Източните Родопи е най-голямата концентрация на сакрални скални обекти.
Смята се, че светилището има връзка с близката пещера „Вулвата“, чийто олтар се опложда от слънчевия лъч единствено по време на есенното равноденствие.
Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец.
Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през 8-9 век преди Христа, когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.
При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.
Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.
През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6-метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени – печати.
В първите години след Христа в района на светилището е регистрирана строителна активност. Обновеното светилище съществува до средата на първи век, след което мястото е населено отново в края на 3 век.
Археолозите предполагат, че храмът и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267 – 269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на 3 век вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид.
Нов период на разцвет започва през 9-10 век.
Финалният етап от живота върху хълма край село Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени 8 гроба. Той е от средата на 13 век.
През 2011 г. беше проведена кампания „Чудесата на България” и след електронно гласуване обектът беше избран за едно от 10-те чудеса на България.
Вижте още:
Енергийни места: Караджов камък
