Древният град пострада от „Ислямска държава“, американската инвазия и местните търсачи на артефакти  

Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО гласува за включването на месопотамския град Вавилон в групата на обектите на световното наследство след три десетилетия лобиране от страна на Ирак. Страната се опитва да включи града в списъка на световното културно наследство от 1983 година.

Вавилон е масивен комплекс с площ от 10 квадратни километра, от който досега са изкопани само 18%. Разположен на около 100 километра южно от Багдад, на брега на иракската река Ефрат, градът е бил център на древната вавилонска империя преди повече от 4000 години.
Вавилон се развива като град, ограден от построени с тухли от кал храмове и кули, известни в цял свят с висящите градини, Вавилонската кула и Ищарската порта.
Разкопките са започнали в началото на 1800 г. и множество предмети са в музеи в чужбина, включително части от портата Ищар, както и в цяла Европа. Архитектурният обект обаче е заплашен от изчезване, ако не се вземат мерки.

История на Вавилон

От всички древни градове в света никой не може да се конкурира с легендарния Вавилон. Градът е създаден през 19 век преди Христа в историческия регион Месопотамия – земята между двете реки Тигър и Ефрат.

Историята му датира от почти 4000 години, започвайки от бронзовата епоха, когато районът е бил окупиран от племена, известни като аморейци.

Вавилон се превърнал в малък град-държава, но не и преди шестия цар Хамурапи 1792 пр.н.е. до 1750 г.пр.Хр.

Цар Хамурапи е най-известен с това, че е направил първия писмен закон на света „кодът на Хамурапи”, изложен в Лувъра в Париж.

Той завладява всички градове, включително известния град „Ур“ и всички други градове-държави в Южна Месопотамия. Той ги обединява в едно царство и управлява от Вавилон. Групата от градове е известна като Вавилония.

След смъртта на цар Хамурапи през 1750 г. пр. Хр., Властта на Вавилон редовно се променя, попадайки в различни племена и империи, преди асирийците да превземат земята през 1000 г.пр. Това продължило до смъртта на асирийския цар Ашурбанипал в 627 г.пр.н.е. Следва политическа нестабилност и поредица от брутални граждански войни. Златният век на Вавилон идва при Набополасар, който създава нео-вавилонската империя в 626 г.пр.Хр.

Но под управлението на сина му Навуходоносор Вавилон се издига до пълната си слава и става най-големият град в света по онова време с население от 200 000 души.

Навуходоносор наредил пълна реконструкция на имперските земи. Смята се също, че той е заповядал изграждането на висящите градини на Вавилон, едно от седемте чудеса на античния свят.

Много историци смятат, че висящите градини са били разположени в асирийската столица Ниневия.

През 572 г. пр. Хр. Навуходоносор е имал контрол над Вавилон, Асирия, Финикия, Израел, Филистиния, Северна Арабия и части от Мала Азия. Той също нахлува в Египет през 568 г.пр.Хр.

Умира през 562 г. след 40 години власт. След смъртта на Навуходоносор Вавилон имал още четири царя преди Персийският владетел Кир Велики да поеме властта над Вавилон в 539г.пр.Хр.

Вавилон остава под властта на Персия два века преди Александър Велики да го завладее през 331 г. пр. Хр. Той имал планове да превърне Вавилон в столицата на своята империя, но починал през 323 г. пр. Хр.

Генералите на Александър разделят неговата империя помежду си веднага след смъртта му. Малко след това Вавилон е изоставен и започва да бъде ограбван за изграждане на нови градове като Ктесифон, Багдад и дори Басра в далечния южен Ирак.

Градът по времето на Саддам Хюсеин

Между 1889 и 1917 г. районът е бил широко разкопан от германски археологически екип, ръководен от Робърт Колдевей. Разчистени са различни части, включително портата Ищар, която беше демонтирана и построена в Берлин - проект, продължил повече от 20 години. Сега тя може да бъде видяна в Музея на Пергамон.

По време на управлението на Саддам Хюсеин, около Вавилон са направени много реконструкции, а един от неговите масивни дворци е построен на хълм с изглед към древния град.

Саддам Хюсеин си въобразявал, че е съвременен Навуходоносор.

През 1983 г. започва реконструкцията на Вавилон и са поставени нови тухли директно върху руините на около 2500 години. Това предизвика големи протести от ЮНЕСКО и много учени по света. Това е причината, поради която Вавилон не беше част от световното наследство.

Възстановяването на Вавилон е извършено през 1987 г. от хиляди работници от Судан - по време на иракско-иранската война.

В края на войната в Персийския залив Хюсеин поръчал изграждането на личен дворец, който да бъде построен върху вавилонски руини, в същия стил на пирамида като шумерския зигурат, наричайки го Саддам Хил.

Масивната пищна структура почти изцяло покрива оригиналните руини, оскърбявайки археолозите. Саддам Хюсеин има и планове за кабинков лифт, който да преминава над руините, но беше спрян с инвазията от 2003 година.

Окупацията на американските сили причинява много щети на старите руини. Американската армия създаде лагера Алфа около руините. Използвана е огромна площ за създаване на площадки за хеликоптери и паркинги за превозни средства.

Танкове преминават над древните тухли, а войски изкопават окопи през древните останки. Почвите, съдържащи артефакти и кости, са загребвани в торби с пясък. И сега в руините се виждат останки от хилядолетна керамика, разпръснати наоколо.

Вавилон през 2019-та

Вавилон отново беше отворен за туристи през 2009 г., но след години на унищожение не е останало много. Може да се видят възстановените руини от района на Саддам Хюсеин и дори замъка на Саддам Хюсеин, който гледа към руините, вече е отворен за посещения. Но цялата вътрешност на двореца е ограбена.

Няма огради около рушащите се руини, така че местните се изкачват навсякъде. Всеки ден отскъсват малки части от сградите, така че ако не се направи нищо, за да се запазят руините, Вавилон просто ще изчезне, пише unusualtraveler.com.

Вавилон е един от 7 000-те археологически обекта в Ирак, много от които са унищожени от „Ислямска държава“ или опустошени от контрабандата на артефакти.

Пет са включени в списъка на ЮНЕСКО, включително цитаделата Арбил в Северен Ирак и южните месопотамски блата.

Ирак разполага с още 11 "потенциални" обекта, които се надява да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО.

След десетилетия на конфликт, страната обяви победа срещу ИД през 2017 г. и сега е в период на относително спокойствие. Ирак се стреми да привлече както чуждестранни инвеститори, така и туристи и се надява, че  популяризирането чрез ЮНЕСКО може да допринесе за това. 

Вижте още:

Матера – каменният град, който гледа към бъдещето

Спират строежа на „Струма“ заради древен град

Изчезва ли надеждата за опазване на дивата природа в Пирин?

Станете наш благодетел в Patreon 

Подкрепете ни на PayPal: office@streetwatch.bg