И когато намеим начин да обънем внимание на нуждите на всички
Едно от нещата, които много ми помогна да остана спокойна, е да се отърва от вършенето на няколко неща едновременно (multitasking). Методът "майндфулнес" (mindfulness) се е превърнал в много модерна дума тези дни, но наистина не е за пренебрегване.
Когато правим само едно нещо в даден момент, това ни позволява да сме му отдадени изцяло. Можем да чуваме децата си, когато ни говорят. Можем да сме по-полезни, когато първо наблюдаваме, а после действаме (вижте свързаните статии по-долу). Можем да се радваме на сладоледа, който ядем. Можем да имаме време да забележим партньора си. И дори, когато мием чиниите, да започнем да виждаме красотата на мехурчетата (!).
По време на нашето Монтесори обучение научихме, че точно както класната стая трябва да бъде предварително подготвена, това важи и възрастните в нея. Мисля за това всяка сутрин в клас, докато се подготвям за деня. Изключвам телефона. Фокусирам се върху часовете ми. Защото съм концентрирана върху всичко, което се случва тук и сега.
У дома оставям телефона си в спалнята, за да не го проверявам често, когато децата са наоколо. Организираме вечерята си като семейство около кухненската маса (не всеки на крак наоколо). Всъщност, всяко семейно хранене е така. И ако се хвана, че не слушам някое от децата, се извинявам и го моля да повтори пак. И вместо да са разочаровани, че трябва да се повтарят, мисля, че те наистина оценяват това, че се опитвам да бъда тук с тях.
Все още работя по въпроса, но определено виждам голямо подобрение.
Всеки е важен
Монтесори е подход, насочен към децата. Често ще ни чуете да казваме "следвайте детето". Това означава да говорите с детето си със същото уважение, с което говорите с колега или приятел.
Това, което често забравяме е, че родителите също имат нужда от подобно отношение. Когато ние не получаваме достатъчно грижи или почивка, или не се чувстваме удовлетворени и ценени, започваме да показваме негодувание. Мога да ви уверя, че никой не иска да се чувстваме обидени или виновни, най-малкото нашето дете или партньор.
Така че, бъдете семейство, в което намирате начини нуждите на всеки да бъдат посрещнати. Говорете си за това, което е важно за вас, за партньора ви, за децата ви. Работете върху начини, по които може да се случи.
В началото може да изглежда невъзможно да се намери какъвто и да е баланс. Но в действителност има стотици начини за решаване на проблемите, когато мислим за ограниченията като за възможности. Трябва да отворим ума си и да бъдем креативни.
Това може да означава, че през уикенда може да имаме време заедно като семейство, известно време с всяко едно от децата, известно време с близките, и понякога, всеки от нас да има време за себе си.
Дори когато бебето е малко, бащата може да вземе бебето на разходка, за да даде на майката малко почивка. Тогава е чудесен момент за бащата да прочете някоя нова книга или да се срещне с приятели. А понякога може да намерите някой, на когото да се доверите да се грижи за бебето, за да можете да имате специално време заедно един с друг.
(следва продължение)
Автор: Симоне Дейвис, The Montessori Handbook
Превод с редакция и съкращения: Цвети Камова
