Не трябва да чакаме една ситуация да излезе от контол, за да направим нещо
Мисля си, че понякога се притесняваме да не бъдем твърде строги с децата си. Опитваме се да влезем в "дзен режим" и да оставим децата ни да правят неща, които ни карат да се чувстваме зле или поне неудобно. Но преди да се усетим, нещата излизат извън контрол и ние вече тичаме наоколо, викайки на децата си. Оставили сме нещата да преминат над допустимата за нас граница и оттам вече трудно се връщаме към спокойствието.
Напълно възможно е да дадем на детето си свобода в рамките на някакви граници. Най-важното е да разпознаем, когато започваме да се чувстваме некомфортно и да се намесим точно тогава, вместо да подминем този предел и лесно да загубим самообладание.
Как изглежда това? Да кажем, че детето ви хвърля храната си около него. Мислите си: "То е просто дете. Ще го оставя да си играе с храната." По-късно днес или на следващия ден се случва същото. И вие пак си казвате същото. По-късно през седмицата вие вече сте достигнали предела си и вместо да сте търпеливи, започвате да заплашвате, грабвате чинията им в ярост и викате силно.
Вместо да позволявате всичко това да се случи, овладейте ситуацията навреме. Още след първите няколко дни осъзнайте, че хвърлянето на храна наоколо ви притеснява. Още тогава кажете на детето "Когато свършиш с храната, казваме "Готови сме"" и направете знак с ръцете си за край. "Нека вземем чинията ти и я занесем в кухнята, защото сме готови с храната". Ако иска да продължи, вижте дали дали е готово да се храни без да хвърля. В противен случай аз бих повторила, че обедът е свършил, всички сме готови и чиниите отиват в кухнята. Ако се разплаче, дайте напътствие (виж номер две по-горе) - "Чувстваш ли се тъжен, че сме готови с храната" и т.н. Важното е, че храненето е приключило и най-доброто, което можете да направите, е да му помогнете да се успокои и да отсервира.
Автор: Симоне Дейвис, The Montessori Handbook
Превод с редакция и съкращения: Цвети Камова
Вижте още:
