Инфлацията започва бавно и продължително да затяга примката около врата на потребителя в България.
Актуализацията на бюджета мина, но останаха много неща, които ще трябва да бъдат разгледани и приети от следващото Народно събрание.
Твърде вероятно е в края на годината да има доактуализация на бюджета за 2021 година, комбинирано с изготвянето на проектобюджета за 2022 година и макрорамката за следващите 3 години.
Влизаме в есенно-зимния период с постоянно нарастващи цени, а ни застигна новата Делта вълна на коронавируса, макар и с по-малко рестрикции в икономиката.
Дано не се стигне до нов локдаун, защото има известни рискове, свързани с това, че поради настоящата епидемиологична обстановка, бихме могли към края на годината да влезем отново в рецесия.
Предизвикателствата остават и за следващото правителство, включително контролът на инфлацията, компенсационните и антикризисните мерки.
Фискалната политика е възможно да абсорбира инфлационния шок от покачващите се цени на тока и газа чрез подходящи мерки за доходите и за енергийната бедност.
За България процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията, тъй като БВП на човек от населението и ценовите ни равнища са доста под тези в Еврозоната.
През следващите години, за да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, икономиката ни трябва да бъде подкрепена с подходящи политики на реформи.
Пандемията COVID-19 предизвика най-бързото и всеобхватно свиване на глобалната бизнес активност досега, като последиците все още не са изцяло преодолени.
С кризите, които ще се увеличават, не на последно място и поради изменението на климата, успехите и провалите в отговор на пандемията трябва да послужат като уроци за в бъдеще.
Вижте още:
