Икономистите предлагат алтернативен бюджет, този път с реформа в осигурителната система
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя алтернативен бюджет за 2022 година. Институтът прави това традиционно всяка година, но за първи път представянето няма да стъпва върху вече готова бюджетна рамка, съобщи пред БНР Георги Ганев от института.
В проектобюджета на кабинета заложената средногодишна инфлация ще бъде 5%, ръстът на БВП - 4,9%, а бюджетният дефицит без мерките срещу коронавируса ще се движи около 2,5%, а с тях – 4,1. Предвижда се минимална работна заплата от 710 лева.
Според старши анализатора в ИПИ Петър Ганев тази година подходът при изготвянето на алтернативния бюджет е различен.
„Тази година, влизайки начисто, решихме да бъдем и по-смели и да гоним голямата цел. Ако ние в момента сме на 55% от средноевропейското ниво като доходи и като икономика, исторически сме стигали до 60 максимум и там някъде идва някоя криза и ни връща много надолу, как да тръгнем нагоре, как да отидем след 5 или 10 години на 80%“, каза Ганев в предаването „Преди всички“.
По думите му пример в това отношение е Естония, която за 10 години е извървявала пътя от 55 до почти 80%, както и друг пример - на Хърватия, която е била „в подножието на 60 и десет години по-късно пак е там някъде“.
Петър Ганев очерта двете големи стъпки, които ИПИ предлага за отключване на този потенциал.
„Първо, няма как да скочиш, ако не инвестираш. Говорим за инвестиции общо, даже предимно в частния сектор, не просто публични инвестиции. В България общо инвестициите са около 20% от БВП. Тези, които са успели да скочат, са 25-26 или нагоре процента от БВП. На нас ни трябват мерки не за компенсации, не за запазване на заетост, тя така или иначе е близо до рекорди, а мерки, които да стимулират инвестициите. Такава мярка е т.нар. бърза амортизация, по-нисък данък печалба за тези, които инвестират и вдигат потенциала на своите компании.“
Другата идея за подобряване на икономическата ситуация е намалението на осигурителната тежест с 10%. Това според анализатора ще доведе до „рязко отключване на разполагаем доход, на ръст на доходите на хората и да могат да си отдъхнат заради пандемията и реално да забогатеят в тези години на растеж.“
Дългосрочната визия е всички, да плащаме по-малко и да плащаме честно.
„Ако само някои сектори плащат всичко или само някои сектори плащат честно, а други не плащат, тогава се обричаме на високи данъци, дефицити, спорове и т.н. Начинът всички да плащат, е когато данъкът е много нисък и е по-изгодно да си го платиш, отколкото да не го платиш. Това го направихме с плоския данък, но хората бягат от осигуровките – това е голямата тежест. Най-различни сектори видимо бягат от осигурителната тежест. Не можем да ги плашим със затвор, можем да направим система, която позволява да плащат честно.“
Вижте още:
