Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Как се стигна до празните кошери?

Четвъртък, 09 Май 2019 / Общество
256
  • pixabay.com

 

Забраната за използване на неоникотиоди у нас на практика не се спазва

 

Държавен фонд "Земеделие" ще компенсира всички пчелари, чиито пчелни семейства бяха изгубени заради използването на препарати за растителна защита. Това ще стане чрез изплащане на обезщетените под формата на индивидуална помощ de minimis, съобщи вчера земеделският министър Румен Порожанов. Стопаните от района на Плевен и Силистра, които излязоха на протести заради измирането на пчелите им, ще трябва да подадат документите си до седмица. Тепърва обаче ще се взимат проби от почвата и ще се установява има ли или няма масово отравяне на пчели и с какви препарати.

 

От какво умират пчелите? 

 

Учените търсят отговор на въпроса какво убива пчелите още от 1970 година, когато в САЩ се създава Агенцията за опазване на околната среда (ЕРА). Тя си поставя за цел да изработи стратегия за справяне с проблема. А проблемът е все по-широкото използване на инсектициди, които заедно с вредителите убиват и полезните насекоми. 

Неоникотиноидите  са сравнително нов вид пестициди, които проникват в растенията още от тяхното посяване, тъй като се поставят още на този етап. Така отровата прониква от корена до цветчетата, на които кацат пчелите.  Неоникотиноидите имат токсично действие за насекомите със смучещ устен апарат. Засягат нервната система на насекомите, като причиняват парализа или смърт. Ако пчелите са поели по-малко отрова, те се замайват и не могат да се върнат в кошера си, така че отново умират.

Доказано е, че тези химикали остават в почвата до три години и дори при смяна на реколтата отровата продължава да действа. Агенцията за опазване на околната среда упражнява контрол върху използването на отровните инсектициди чрез изискването всеки пестицид да бъде регистриан.

Неоникотиноидите не са единствената заплаха, която застрашава пчелите. Например, изследвания свързват паразита Nosema ceranae и неоникотиновите пестициди със загубата на пчели в САЩ и Испания. Когато гъбните патогени са подпомогнати от сублетални дози неоникотиноиди, те си взаимодействат в синергизъм и като следствие, много по-ефективно убиват насекомите (синергизъм – ефектът от съвместното действие на два и повече фактора е по-голям от сумата на отделните фактори, ако действат самостоятелно 1+1=3).
В България, паразитът Nosema ceranae също е разпространен, но поради липсата на действаща система за следене на здравния статус на пчелите, никой у нас не може да каже до каква степен пчелите са засегнати от това заболяване. А съвместно вредно въздействие на неоникотиноидите и Nosema ceranae върху пчелите със сигурност има, само че няма кой да го изследва и анализира, посочват от Грийнпийс.

 

Забранено, но не съвсем 

 

В края на 2013 г. влиза забрана за използване на неоникотиноидите имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин на територията на Европейския съюз. Европейският регламент обаче предвижда възможност за изключение от правилото и, възползвайки се от тази вратичка в законодателството, през 2015 г. със заповед на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) са били внесени малки количества неоникотиноиди, което е останало неизвестно на пчеларската общност. Всички внесени неоникотиноидни пестициди са предназначени за слънчоглед и царевица за борба с основните вредители при тях – телен червей и сив царевичен хоботник.

За 2016 г. вече се разрешава употребата на значително по-големи количества неоникотиноиди в 23 административни области (почти в цялата страна).
„Къде остава тогава забраната за използване на неоникотиноидите? Къде остава опазването на пчелите и другите опрашители – толкова важни за земеделската система и отглеждането на храната ни“, питат от Грийнпийс.

От организацията посочват, че една трета от осигуряването на храна за хората зависи от пчелното опрашване и гибелта на пчелите и другите насекоми-опрашители е сериозно предупреждение за човечеството, че здравето на планетата е застрашено.

 

Надежда за спасение

 

През 2016 г. международен екип от 77 експерти прави първата глобална оценка за състоянието на опрашителите. Те са получили резултатите си от констатациите на приблизително 3000 научни статии и са включили данни от над 60 места по света. Експертите са обезпокоени от намалението на насекомите и обобщават многобройните отговорни фактори - освен пестицидите, тук се включват промени в климата и земеползването и не на последно място замърсяването на околната среда пише science.org.

Изследователи от Вашингтонския държавен университет разработват нов материал, който привлича пестицидните остатъци в медоносните пчели. Те инжектират определени микрочастици в храносмилателния тракт, които действат като гъба, поглъщащи малки количества от токсичните материали, с което увеличават живота на пчелите.

 

Вижте още:

Докога ще ни издържи Земята?

Поредица от филми за Земята показва богатството на природата

ЕК отново критикува България, че не пази околната среда





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

пчели, пестициди, неоникотиноиди, екология, Грийнпийс

StreetInside

Адът - начин на употреба

Понеделник, 17 Октомври 2016 / На предела
На пръв поглед елементарен начин да променим живота си    Норвежкият треньор и бивш боец от спецчастите Ерик Бертран Ларсен твърди, че всеки човек може да промени живота си за седем дни. За тази цел е необходимо само да си организира една седмица на предела на възможностите си [...]

Защо Стивън Хокинг така и не получи Нобелова награда?

Четвъртък, 15 Март 2018 / На предела
Професор Стивън Хокинг, който почина на 14 март на 76-годишна възраст, е смятан за един от най-великите умове на нашето време. Астрофизикът беше легенда в сферата на космологията. Най-известен е с изследванията и теориите си за черните дупки и относителността, довели до революция в начин [...]