Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Споровете за минималната заплата продължават

Неделя, 30 Януари 2022 / Общество
678

 

Синдикатите поискаха тя да скочи над 1000 лева, бизнесът е обиден на финансовия министър

 

След като бизнесът се обиди на финансовия министър за негови думи, че работодатели, които не можели да осигурят по-високо от минималното възнаграждение за работниците си, са некадърни, синдикатите пък поискаха драстичен скок на минималните заплати. Докато бизнесът и властта спорят дали 710 лева е висока или ниска заплата, от КНСБ настояват работниците да не получават по-малко от 1103 лева на месец – колкото е сумата, необходима за издръжка според техните изчисления.

В писмо до финансовия министър Асен Василев от синдиката посочват, че едва 30% от наетите по трудово и служебно правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на „Заплатата за издръжка“. Това налага провеждането на спешна догонваща политика по доходите. Част от тази политика е и минималната заплата. „В същото време настояваме да видим визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и достигане на равнища на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива (паритет на покупателна способност), както и за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на „работещите на терен“ с минимум 15%“, пишат от КНСБ.

Синдикатът напомня, че приходите в бюджета идват основно от данъци, плащани от гражданите. През 2021 г. едва 3,1 млрд. лв. са постъпили в хазната от данък върху печалбата и цели 23 млрд. лв. от облагане на трудови възнаграждения, ДДС и акцизи. „При всяко увеличение на МРЗ работодателските организации твърдят, че ни очаква спад на заетостта, въпреки че данните през последните няколко години напълно опровергават тези опасения. Не само това, мнозинството от емпиричните изследвания по темата отричат съществуването на такава зависимост, дори напротив - нарастването на МРЗ стимулира ръста на заетостта, потреблението и икономическия растеж. Като добри примери от последните месеци, можем да посочим Словакия, където МРЗ за 2021 г. бе фиксирана на 57% от средната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата спрямо СРЗ. За сравнение, в България това съотношение е около 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС, МРЗ е по-висока спрямо България с около 20%. Разликата между най-високата МРЗ в ЕС (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти“, посочват синдикатите.

КНСБ припомня, че изминалата 2021 г. е първата, в която работещите на минимална заплата загубиха реална покупателна способност от цяло десетилетие насам. В същото време в много от малките общини фирмите плащат по-ниски заплати от пазарните, тъй като пазарът го позволява.

В отговор в личния си блог Ани Алашка от БСК пише, че действително делът на данъка върху печалбата в бюджетните приходи намалява през последните години, но това се дължи на намалената норма на печалба, вследствие увеличените разходи за труд, суровини и енергия. В същото време, нормално е приходите от ДДФЛ да растат, защото растат доходите. Т.е. доходите нарастват по-бързо от печалбата на компаниите, а това прави несъстоятелна тезата за „чорбаджиите-изедници, трупащи печалби на гърба на клетия пролетариат“. Съвсем отделен е въпросът дали щеше да има приходи от ДДФЛ, ако нямаше работни места, които пък са грижа на същите тези изедници, разяснява комуникационният експерт. 

"Синдикатите удобно пропускат да включат в сметката осигурителните вноски, които са основно за сметка на работодателя, а те през 2020 г. са 11 млрд. лв. (годишните данни за 2021 г. все още не са публикувани). От сметката на работодателите са изключени и други данъци, вкл. мита, данък „дивидент“, данък върху застрахователните премии и др., които също са тежест за компаниите.

За сметка на това, обаче, неясно защо в сметката на работниците са включени приходите от акцизи и ДДС, което също не е коректно, тъй като акцизи плащат и фирмите, а и не малка част от тях не са регистрирани по ДДС, т.е. имат принос и по това данъчно перо", казва още Алашка, според която данните са поднесени манипулативно. 

По-рано от Българската стопанска камара също излязоха с отворено писмо по повод думите на финансовия министър Асен Василев, че "от пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците. Тук работникът не можел да изкара 710 лв., в Гърция спокойно изкарват по 1000 евро".

По този повод от бизнес организацията припомнят, че у нас половината от заетите на минимална заплата са в бюджетната сфера. Така по неговата логика, най-некадърен работодател е именно държавата, пишат от БСК.

„На минимална заплата в частния сектор се назначават хора с ниска или изцяло липсваща квалификация и опит. В малките населени места и в общините с преобладаващо ромско население работодателите поемат социалната функция на държавата като обучават и квалифицират напълно неграмотни и без никаква квалификация хора, и им плащат колкото изкарват. Вместо да получат благодарност, работодателите в такива общини сега ще бъдат обявявани за некадърни. Да, в чужбина такива хора получават повече, но за такава работа и резултати, такова е и заплащането. В чужбина и министрите получават повече“, пише в позицията. Според работодателите проблемът не е в минималната заплата, а е структурен проблем, свързан с цялостното ниво на заплащане на труда.

От БСК напомнят, че „некадърният“ български работодател за разлика от европейските си колеги е:

  • принуден да плаща непосилни сметки за ел.енергия, заради продължаващото вече години „кадърно“ управление на енергийният сектор в България;

  • с изключителни усилия намира работници с образование, умения и компетенции на прилично, но недостатъчно високо ниво, заради изключително „ефективното“ управление на образователният сектор с наливане на средства без поставяне на условия за подобряване на качеството на завършващите;

  • принуден да губи време и ресурс за преодоляване на множество бюрократични спънки, заради „целенасоченото“ изразходване на милиони за електронно управление в държавата с почти нулев резултат и ширеща се корупция (в борбата с която все още няма реални резултати).

  • През последните две години няма елементарна сигурност във връзка с ковид-пандемията, заради изключително „компетентното“ въвеждане на безсмислени мерки, което продължава и понастоящем.

 

Вижте още:

По-високи заплати за учителите от април

ИПИ предлага мерки за стимулиране на инвестициите и приходите

 

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

минимална заплата, бюджет, икономика, синдикати, бизнес, работници, работодатели





Street of Hope

Учител обяви гладна стачка

Сряда, 07 Декември 2016 / В клас
Учителят по философия Ангел Грънчаров от Пловдив протестира срещу образователната система   Ангел Грънчаров преподава в елитния техникум по електроника в града. Той предприема крайната стъпка, защото твърди, че ще бъде уволнен заради различните му методи на преподаване, които ръководств [...]

Започна учебната година за 185 хиляди студенти

Четвъртък, 01 Октомври 2020 / В клас
Алма Матер официално откри днес академичната учебна година, тази година безпрецедентно в Университетската ботаническа градина. 185 хил. са студентите, включително и тези във задочна форма на обучение, които започват новата академична година. При специални условия на прием общо 1300 младежи от [...]