Със сигурност щеше да е по-лесно да сложим нови камъни, но нямаше да имаме автентична пътека
В днешно време лесно се изхвърля старото, защото е станало неудобно, мръсно, прашно или трудно. Заменя се с ново и лъскаво, а то пак се използва, докато е сладко, загорчи ли, се превръща в боклук на сметището. Това важи не само за вещите, но за отношенията и ценностите ни.
Стоях, поседнала на стълбите, с мотика в ръка, за кратка почивка. Пред мен само пръст и треви. С мъжа ми обмисляхме да съберем камъни и да направим пътечка, точно на мястото, което гледах. В този момент се досетих, че на времето, преди петнадесет години, татко беше направил прекрасна пътечка от големи плоски камъни, именно на това място, което наблюдавах. Казах си: "Трябва да са под пръстта! Сигурно ще е дълбоко, но ще опитам!“.
Започнах да копая и все пръст, нямаше и полъх от камък. Растенията бяха заплели корените си и пръстта беше като глина. Дърпах с ръце, режех с нож, удрях с чук, после взех по-голяма мотика и пак нямаше камъни. Станах вир вода, сърцето ми биеше учестено, но бях убедена, че някога там имаше неповторими камъни. И, изведнъж, бум, ударих камък с мотиката. Започнах да подскачам като луда от радост, все едно съм открила делва пълна с жълтици. И така, часове наред, камък по камък, вървях по линията, която си спомнях и до залез слънце старата забравена пътека се превърна в нова сияйна принцеса. Изстъргах калта от камъните, после оставих слънцето да свърши останалото и накрая изметох всичко старо, за да оставя вечността да живее отново. Седнах отново на стълбите, не си чувствах ръцете и кръста от болка, но щастието беше безкрайно.
Дали тази пътечка не е олицетворение на нашия живот? Дали, ако не замахваме с лека ръка, само защото е трудно, няма да се окаже, че имаме диамант в живота си, който просто се нуждае от шлифоване и работа! Вместо това, често изхвърляме скъпоценни камъни в боклука, покрити с кал, която пречи да видим блясъка им. Често питаме, защо старите поколения са имали толкова дълги бракове! Именно, защото не са се отказвали при трудност! Защото са се опитвали да залепят счупената делва, да я пребоядисат и да направят от нея творба, а не да я захвърлят!
Със сигурност, щеше да ни е много по-лесно да сложим нови камъни по пътеката! Щеше да си спестя цял ден труд, болки в кръста и ръцете, умора. Но нямаше да имаме автентичната пътека, останала от старо поколение, която е в пъти по-ценна от нещо ново. Разбира се, не винаги в живота това е изборът! Понякога е нужно, камъкът да остане дълбоко заровен в земята и да бъде използван като здрава основа за нова пътека, за нов градеж! Ако преди много години, бившият ми съпруг не си беше събрал багажа от днес за утре, и не бе захвърлил камъка, защото бе станало трудно, сега никога нямаше да имам такава нова творба - моето приказно семейство! Но, кой е нашият избор, знае само нашето сърце! Винаги му се доверявам!
Текстът е от Facebook страницата на Милена Римпева
Вижте още:
