Местата, където са запазени археологическите останки от първата и втората българска столица също са едни от най-енергийните места у нас. Тук е поставено началото на Българската държава, тук е намерена и Розетата от Плиска, считана за носител на кода на тайните на Земята, от този район тръгва Богомилството и също тук се полагат основите на християнството в България.
Плиска
Плиска е първата столица – от основаването на държавата през 681 година до 893 година. Като народ, идващ от степите, българите построили столицата си насред полето, обградено с височини, които служели като естествена преграда пред врага. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 кв. км.
Развалините в Плиска са сред най-впечатляващите паметници на средновековната архитектура. Градът е бил снабден с канализация и отоплителна система. Могат да видят частична реконструкция на крепостните стени, дебели 2,5 м. Във всеки ъгъл е имало трапецовидна отбранителна кула. Дворецът на хан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани.
Второто разширяване на града е по времето на хан Омуртаг, който завършва крепостните стени и гради езически храмове. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. В този дворец са се посрещали важните гости и са били вземани съдбовните за държавата решения. В центъра на двореца била известната Тронна зала, а Малкият дворец бил личната резиденция на българските ханове и най - представителната сграда в комплекса.
В старата столица Плиска през 865 г. княз Борис приема християнството и го налага като официална религия.
На 1,5 км от вътрешния град се намира Голямата Базилика. Тя е трикорабна, най-голямата на Балканския полуостров и е сред най-величествените архитектурни творби от втората половина на 9 в. Тук е духовният комплекс, в който княз Борис приема монашеството и отстъпва престола на големия си син Владимир – Расате. След като той се опитва да върне езичеството, на престола сяда брат му цар Симеон и идва времето на „Златния век“. Днес Плиска е малко градче в България и само останките на древния град напомнят за отминалото му величие.
Велики Преслав
Княз Борис полага основите на града, а наследникът му Симеон го прави столица през 893 година. Градът възниква като гарнизонен лагер с дворец, разположен на около 30 км от столицата Плиска.
Целта на княз Борис и цар Симеон била градът да надмине славата на Константинопол. И Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог - величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони и Кръглата (Златната) църква. Тя е построена през 908 година.
Централната постройка има 12 ниши и 12 колони от бял мрамор.
Тук се развива Плеславската книжовна школа, важен литературен и културен център в славянския свят, където са служили и първите български книжовници.
Още от "Енергийни места":
Ключови думи:
български столици, Плиска, Преслав, Кръглата църква, енергийни места
