Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Обожавах да гледам огъня с татко...

Петък, 08 Ноември 2019 / Истории от града
195
  • сн. Милена Римпева

Да се стегнем, да се погрижим за себе си и в окото на бурята... Това е пътят на феникса в душите ни!

 

Обаждане по телефона... Приятел на баща ми:
- Знаеш ли, Милена - започна той - тези дни все си мисля за баща ти! Всеки път, когато се срещнехме, му задавах един и същи въпрос: "Как си, бачо Ангеле?“, а той всеки път отговаряше с един и същи отговор:"Добре съм, Светльо! Нося си кръста! ". Но го казваше с такава усмивка, спокойствие и вътрешна дълбочина... Никога, никога, през целия му живот, не го чух да се оплаче от нещо или някого! Просто си носеше кръста, тихо и смирено!
Няколко дни тези думи не спираха да се въртят в ума ми. Тази сутрин се събудих с един много ярък спомен. През 89-та година, баща ми беше от първите хора, които се хвърлиха в частния бизнес. Взе пари на заем и съгради нещо голямо. Няколко години след това обаче, целият ми труд изгоря до основи в пламъци. Още си спомням как от километри се виждаха пламъците, огромни като торнадо , което поглъщаше всичко по пътя си. Той стоеше пред разрухата и само наблюдаваше! Стотици хора се щуркаха напред назад с единствената надежда да спасят нещо. А той смирено приемаше смъртта на труда си. Когато пламъците бяха потушени и не остана друго освен пепел, се прибрахме у дома. Татко мълчеше и гледаше в точка, но някак спокойствие бе изписано по лицето му.
- Какво ще правим сега? - го попита майка, в пълна паника - Изгубихме всичко! А как ще върнем заема...
Той я прекъсна и каза спокойно:
- Продължаваме напред!
И отново потъна в тишината. На сутринта стана, отиде в пепелта и започна от нулата. Камък по камък, стъпка по стъпка, отново съгради всичко и дори повече. Създаде нещо огромно за времето си, даде поминък на едно цяло село...
Тази сила, от пепелта да възродим живот, тече във вените на всяко едно човешко същество. Пепелта и огънят, винаги са част от живота ни, в определени периоди. Въпросът е дали ще се заровим в руините, страдайки по изгубеното. Или ще приемем пепелта и ще съградим нов живот върху нея, гледайки само напред. Много обичаме да бъдем жертви, да драматизираме събития, да разказваме на всички, преповтаряйки историята колко страдаме... Но това е единственият и сигурен начин не към съграждане, а към собствената ни разруха. Да се стегнем, да положим усилия в посока на решения, да се погрижим за себе си и в окото на бурята... Това е пътят на феникса в душите ни! А бурите, пламъците, миналото, разрухата..., кръста... са част от нас и може само да ги носим, смирено и с достойнство, напред по пътя към Слънцето!
Обожавах да гледам огъня с татко... Обожавам да го гледам и сега...

 

Историята е от страницата на Милена Римпева във Facebook 

 

Вижте още:

Трудните моменти

Бягате ли от проблемите?

Забавете темпото

Какви да бъдем е избор, който можем да направим във всяка секунда





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

трудности, мотивация, решаване на проблеми, общество, истории

StreetInside

Съзидателната визуализация

Четвъртък, 15 Юни 2017 / На предела
Както утвърждението, така и визуализацията е мощно средство  за преобразяване на нашата действителност   Успешното практикуване на визуализация, което изисква от практика (човек практикуващ) да усвои пет основни ключови момента, за да достогне до успешната й реализация. Но преди т [...]

Говорете така, че хората да ви слушат

Четвъртък, 26 Януари 2017 / Кариера
Добрите лидери са способни да разбират другите, разпознават нуждите им и говорят открито   Проучване, организирано от Чикагския университет, поставя под въпрос връзката на общуването с познанството между хората и близостта им.  За целта от университета провеждат инт [...]