Най-голяма спирачка се оказва осигуряването на стартов капитал
Младите хора, които се занимават с наука в България, търсят практическо приложение на идеите си, но не знаят как да осигурят стартов капитал, за да стартират собствен бизнес. Това показва анкета „Накъде след научната титла“ на фондация Карол знание, проведена сред 177 докторанти и учени от водещите университети и институти на БАН. Проучването е насочено към работещи в сферата на инженерните науки, изкуствения интелект, автоматизацията и новите технологии.
Всеки втори докторант или учен заявява, че ще продължи да работи по научната си тема, докато се стигне до нейното практическо приложение. Още 39% от респондентите имат желание за практическа реализация, но не знаят как може да се случи това. 9% не виждат подобна възможност, а 4% не се стремят към приложение и искат да се занимават само с научна дейност.
Визия за научната си работа след приключване на докторантура или настоящ проект имат 28%. Към тях трябва да бъдат добавени още 49%, които посочват, че ще търсят финансиране, за да работят по други научни проекти (18%), ще се стремят към преподавателско място (8%) или постдокторантура в чужбина (8%), минимален брой, които ще търсят реализация в корпоративния сектор (5%), 7%, които обмислят да стартират свой бизнес и 3%, които посочват други конкретни отговори. Всеки четвърти обаче отговаря, че няма визия за кариерното си развитие след приключване на конкретния проект.
Финансирането е проблем
Едва около 7% от учените имат намерение да стартират собствен бизнес, като основната спирачка е осигуряването на стартов капитал. Участниците в анкетата са са дали повече от един отговор, но 43% смятат, че това би била най-трудната част. Всеки четвърти посочва регистрирането на фирма и свързаните с това изисквания. Точно толкова са и тези, които определят като сериозен проблем липсата на знания за интелектуалната собственост и авторските права. Почти толкова са и тези (23%), които си дават сметка, че екипът е ключов за всеки стартъп. Всеки пети признава, че би се затруднил да трансформира научната идея като бизнес проект. За 18% всичко изброено би било проблем, ако решат да предприемат сериозната стъпка.
До известна степен опасенията са свързани с липсата на информация и добри примери. Почти 60% от респондентите не познават практиките на университетите в Европа и САЩ да създават компании с участието на студенти, докторанти и преподаватели. Ако у нас има такава възможност, 80% биха обмислили идеята. Законът дава такава възможност, но ако в момента има подобни компании, те са изключения. 10% категорично заявяват, че биха участвали в стартъп с университета или института, в който работят. Точно толкова са и тези, които не биха участвали в бизнес отношения с научната си институция.
Всеки втори от учените, участвали в анкетата на фондация Карол Знание не търси средства извън тези, които получава като възнаграждение или стипендия от съответния университет или институт. Всеки четвърти лично следи възможностите за финансиране.
Над 60% са обмисляли по един или друг начин възможността да направят стъртъп. 38% казват, че идеята не им е чужда, но нямат представа как това да се случи, 25% са проучвали въпроса и са търсили целенасочено информация. 7% категорично заявяват, че имат намерение да започнат собствен бизнес. 30% от респондентите не са обмисляли никога тази възможност.
Тези резултати са близки до отговорите, получени преди година, когато 27% заявиха, че са обмисляли възможността, а още толкова са проучвали как може да стигнат до стартъп.
Вижте още:
Ключови думи:
Карол знание, учени, докторанти, наука, бизнес, капитал, стартъп
