По-важно е да се вслушваме във вътрешния си глас
Тук, високо в планината, има хора, около които обожавам да бъда. Днес, например, те имаха гост. Човек, с когото ми отне само един поглед, за да разбера, че не желая да прекарам и минута от личното си време. Отказах поканата им да отидем на обяд, без да се замисля. Във всеки човек има датчик, интуиция, сензори, които ,когато развива ,с годините, му е нужен само миг да разбере своята истина. Тези сензори не са ни дадени напразно, но с установяването на матрици с векове в поколенията, всъщност смятаме за нормално да кажем “да“, вместо “не“, когато “не“ е онова, което отговаря на желанието на нашата душа. Забелязвали ли сте как раздаваме от времето си, без да се замислим, за най-различни контакти, които в дълбочината си са напълно безсмислени и ограбващи, сякаш времето ни на земята е безкрайно и неограничено. На повърхността тези контакти са ни дори "нужни“, умът винаги ще даде всички доводи за това! В повечето случаи искаме да не бъдем сами, да се позабавляваме или да разширим социалния си кръг, без да вложим особен смисъл в това време. В днешно време смятаме за нормално и дори задължително да кажем "да", защото така е "възпитано“, защото така създаваме нови контакти, и най-вече, защото един контакт води до друг, трети, така винаги си "вързваме кошничката" за повече възможности в света на бизнеса, парите, трудни ситуации и т.н. Казваме си, че нищо не се знае и някой ден може да ни потрябва този контакт. Особено, когато става дума за хора, уважавани в обществото, със сериозна репутация, тогава задължително ще кажем "да" и веднага ще тръшнем вратата на сензорите, които крещят “не“. От материална гледна точка, разбира се, някои конкретни контакти могат да доведат до огромни ползи за нас - в парично или друго измерение. Но ние разчитаме на подобни връзки, защото не сме създали основната връзка, тази с Живота, който винаги намира начин да се погрижи за нас във всяка ситуация и да ни изпрати някое свое дете в лицето на човек, който да ни спомогне за това, ако е дошъл моментът да реализираме нещо конкретно в материалния свят. Разбира се, не всички контакти с хората са такива! Някои от тях са пълноценни и смислени, но това е все по-рядко срещано, защото не се влсушваме във вътрешния си глас. В по-голямата част от времето просто следваме стария модел на създаване на контакти особено с влиятелни личности. Примерът ми от днес е точно с такъв човек! Казах "Не!", без дори да се замисля, защото вътре в мен Животът знае по-добре от умът, защото никога не съм се влияела от това колко издигнат е даден човек в обществото и какви са неговите постижения там. За мен е важно какво виждам в очите му, зад усмивката - Истината! Това, в никакъв случай не прави този човек лош! Не ! В никакъв случай! Просто е човек, за когото не бих изгубила и миг от безценното време, което мога да даря на птиците, тревите, щурците, слънцето...
Когато казваме "Да“, без да сме се вслушали в сърцето си, тогава просто изхвърляме частица енергия от себе си, която може да използваме, за да изпратим светлина на планетата, на хората в нужда, на болните, на страдащите или за да възстановим собствения си баланс. Да живеем осъзнато е съвсем реално и възможно, защото ние сме една много сложна машина, която ,ако знаем как да използваме може да твори чудеса постоянно! Всички го можем! Нека кажем "Да!" на Живота!
