Да развием и дадем най-доброто от себе си, пък да става каквото са драснали звездите
Девет годишният ни син обикновено става доста рано и затова винаги става преди мен. Тази сутрин отворих очи, благодарих както всяко утро, че и днес съм жива и виждам светлината и се отправих към банята. Върху пастата си за зъби открих малко листче със сърчице, в което пишеше “Мамо“. После върху крема ми за лице, върху огледалото, върху шкафа, върху хладилника... Навсякъде, където пипнех имаше листче или само със сърчице, или с буквата "М" в него, или с думата "Мамо". Синът ми стоеше в хола с широко отворени очи, в очакване на моята реакция. Аз, разбира се , се хвърлих да го прегръщам и да му благодаря за невероятната изненада, повтаряйки колко много го обичам и колко е страхотен. Тогава той каза:
- Имаш още една изненада на масата...
Имаше плик, в който намерих десет лева. С голяма изненада го попитах:
- Защо пари?
- Защото онзи ден, когато беше забравила да ми дадеш парички да си купя нещо за хапване, аз си взех от моята касичка. Когато се върнах и ти казах, че съм изхарчил четири лева, ти ми даде веднага десет лева, за да си ги върна в касичката. Винаги ми даваш повече от всичко, което ти имаш и сега реших и аз да ти дам и ти да си купиш нещо!
Тук вече сълзите ми от щастие не можеха да се спрат, защото още едно човече вече знаеше как да приема, как да дава, как да възприема живота и как да го живее според неписаните закони.
И не на последно място как да залива с любов, когато я е получавал в изобилие...
Любовта във всичките й форми е най-големият учител и възпитател на млади и стари! Не думите учат, а това, което наистина сме в своя живот! Любовта е единственият път, единственият избор и единственият смисъл! Винаги първо себе си трябва да научим и развием, а децата ни... О, те просто наблюдават и попиват, а това е предостатъчно, за да се превърнат в онова, което Небето им е отредило! Ние само си мислим, че можем да възпитаваме другите, но първо трябва да създадем от себе си Човеците, които искаме да бъдат нашите деца! После всичко е в небесните ръце на Живота, не в нашите! Да развием и дадем най-доброто от себе си, пък да става каквото са драснали звездите...
Текстът е от страницата на Милена Римпева във Facebook
