И във всяка болест има здраве за душите ни
Вечерта преди лягане усетих силна болка в гърлото, а на сутринта се събидух с гнойни налепи и невъзможност да преглъщам. Първото, което направих, е да помисля и разбера каква е психологическата причината за болестта. Ангината е свързана със ситуации, в които не сме изживяли гняв, изпитан в себе си, в резултат на незаявяване на собствена позиция. Разрових се добре в последните няколко седмици и не след дълго в ума ми изплуваха няколко ситуации, в които съм предпочела да не избухна срещу човек, който злоупотребява с търпението ми. Спомних си как преглътнах яростта, защото не исках да нараня човека с драконовите черти на характера ми от моето минало. Само, че... Тази енергия е останала в мен и сега си беше създала гнойни гнезденца в гърлото ми, за да ме накара да си припомня, че първо трябва да бъда вярна на себе си. Да бъда това, което съм - дракон, ангел... Всичко!
В мига, в който осъзнах това, промених курса и си обещах, че повече няма да постъпвам така с моята малка, безценна за мен, душичка. След като моментът на осъзнаване отмина реших: "Значи трябва да покажа на болестта как се живее в радост! Тя е мой гост днес!". Погледнах мъжа ми и сина ни, които умират за сняг и планина, и след час бяхме високо над облаците. Температурата беше минус 10 градуса, имаше много сняг и почти спиращи дъха гледки. Часове наред прекарахме върху шейната-леген на сина ми, а след това се разходихме в красивите ни гори. Клоните на боровете бяха увиснали от тежестта на снега, въздухът беше кристално чист, а тишината се озаряваше от нашите стъпки... И точно тогава, три деца се хвърлиха в дълбокия сняг, заравяйки крака и ръце в него, хвърляйки снежни топки по всеки, който е наблизо..... Заставахме под дърветата и бутахме клоните, за да изсипваме пухкавия сняг върху нас...Смях и безкраен кикот огласяше пространството. Имах сняг навсякъде - в гърба, в устата, в очите... Но бях щастлива, като дете, като снежинка, като част от вечността. Разбира се, болката и дискомфорта също бяха част от моя ден, но някак необяснимо намериха начин да се слеят със смеха, радостта и снега, отстъпвайки пред красотата на Живота.
Слънцето залезе и се отправихме към дома ни, където замесих любимата ни питка с ленено семе за вечеря...
Ето така избирам да живея всеки миг - празник може да е и денят с ангина! Всичко е въпрос на гледна точка! Да, за умът ниската температура и снегът, липсата на лечение с медикаменти са чиста лудост. Но за истинската ни същност, това е просто напомняне за няколко момента, в които съм забравила за себе си и те са причинили болестта. А когато я приемем и се отдадем на радостта в сърцето си, всяка болест се слива със светлината на нашата същност и изчезва. Времето, в което всяка болест си отива, зависи изцяло от нивото на нашето осъзнаване, от липсата на страхове и ограничения вътре в нас, от доверието ни в Източника, от нашата постоянна връзка с него и изравняването на вибрацията ни с Висшата ни същност. Да, на следващия ден нямаше и помен от гноен налеп. Чудо? Не! Чудо е за логиката на ума. Това е напълно естествена и нормална функция на нашето тяло, когато сме част от безкрая. Дълбоко в себе си то има космическото знание за всичко, което му е нужно за пълното му възстановяване, стига и ние да сме свързани и доверили себе си на това знание. Усещането за радост е най-добрият лек. За всеки човек то е различен избор.
Във всеки делник има празник, и във всяка болест има здраве за душите ни... Само трябва да се доверим на Живота! Чудото е естествено наше състояние, което трябва да бъде оставено да прояви своята магия!
Вижте още:
