Когато започнахме да се настройваме на вълна „обратно в цивилизацията“, осъзнахме колко много ни е променило това изживяване
Десетте дни на Ява също минаха неусетно. След което се прибрахме отново в Бали. Бяхме заложили на луксозен хотел, който разполагаше с огромна градина с няколко басейна и точно на брега на океана с гледка към единия вулкан. Връщането на Бали ми се стори като прибиране вкъщи. Изведнъж осъзнах защо всички искат да се завърнат на този толкова странен и различен остров. Той е уникална смесица между цивилизацията и дивото. Между европейското и азиатското. Между хаоса и подредбата. Може да намериш скъпи и луксозни хотели и комплекси, частни вили за стотици долари на вечер, но също така може да избереш бунгалце в сърцето на джунглата. Можеш да имаш хубаво обслужване и разтоварваща атмосфера, заедно с екзотичност и напълно различна от обичайната обстановка.
Решихме да отидем на една последна разходка, за да реализирам още една моя мечта, преди да отлетим за вкъщи – да гледам залеза на плажа. Нещо, за което бях мечтала всеки път, когато съм гледала изгрева на нашето Черноморие! Поредната случайност ни свърза с други българи, които се оказа, че в момента живеят на Бали. Те ни заведоха на любимото си местенце, от което се виждаше как кацат и излитат самолети, а на този фон – залезът и безкрайният океан.
Докато си пиехме фрешовете, нашият нов приятел ни каза: Знаете ли, че в момента се взираме в Антарктика! Аз попитах учудена: “Как така Антарктика?“, а той обясни авторитетно, че, от мястото, на което се намираме в момента, по права линия, няма никаква суша чааак до Антарктика – само безкрайният индийски океан. Това ме накара за пореден път да се почувствам изключително малка, спрямо всичко на тази прекрасна наша земя. Много ме впечатли и събуди в мен за пореден път благодарност, че имах възможност да стъпя на това място. Да го изживея. Да го вдишам. И, по-късно, когато цялото заведение на плажа, заедно с всички барбарони, маси, храна и напитки на масата, чанти и дрехи беше залято за секунди от огромния и бърз прилив, си обясних ситуацията с...безкрайността и силата на океана....
Последните си дни на острова прекарахме предимно в размишления за всичко, което ни се бе случило през изминалия месец и малко. Когато започнахме да се настройваме към завръщане „в цивилизацията“, осъзнахме колко много ни е променило това изживяване. Всичко, което преди приемахме като минус и стрес, се превърна в най-ценен урок за нас, нашата толерантност, накара ни да оценим живота си по съвсем различна скала. Да видим колко малко ни трябваше, за да сме безкрайно щастливи. Да изживеем различни осъзнавания за малките радости на уредения живот, за недоволните ни „западни“ умове и за човещинката, която сякаш съвсем сме загубили, за дребнавостта и алчността ни и начина, по който оцеляват тук хората.
Въпреки „лошите неща“ като откраднати дрехи, мръсните улици, натоварения трафик, миризмата, нахалните хора, комарите и неуредения живот, въпреки липсата на здравно осигуряване, скъпите медицински услуги и мизерията, в която живеят повечето хора, атмосферата, енергията от ежедневните церемонии, местната храна, уникалната екзотичност на това място, срещата с толкова сърцати и отворени хора, интуитивни и много близко до природата, симбиозата между населението и природата толкова ни промени, че не искахме никога повече да си тръгнем от тук.
Въпреки всичко, което тотално ме срина в първите дни от престоя ни, сърцето ми се свиваше, когато излитахме. Обещах си отново да се върна. Обещах си да отделя по-малко време на разходки и повече на срещи с местните шамани. Още не бяхме кацнали на българска земя, когато започнах да мечтая за следващия път, в който ще се завърна на острова на боговете. 28 часа по-късно се возехме в Софийското метро. Вървяхме по сивите улици и никой не ни заговаряше. Срещахме само недружелюбни погледи и изнервени хора. Отне ни повече от месец да влезем в „нормалната“ матрица, не заради 6 часовата разлика, нито заради климатичната промяна. Най-трудно ни беше да се срещаме постоянно с хора, които се оплакват, а не виждат колко изобилие има в живота им. Нямаше как да им обясним, че, ако имаш питейна вода (водата на Бали е негодна за консумация, задължително трябва да се пазарува от магазина), ако имаш пералня и хладилник вкъщи, ако имаш сигурен месечен доход, ако днес има какво да ядете ти и семейството ти и къщата ти не е близко до вулкан, то ти си по-богат от огромна част от населението в Азия. И въпреки това, те са много по-щастливи, много по-човечни, много по-спокойни. Дали заради вярата си в боговете, дали заради приемането на каквото и да дойде (на което те учи живота там), дали заради невъзможността да планираш и спокойствието, че независимо какво стане, то всичко ще се развие точно както трябва. Не зная. Но зная със сигурност, че ние отново ще се върнем там.
Първа част: Пътуване до Бали: Сблъсък на световете
Втора част: Пътуване до Бали: Търговци в храма
Трета част: Пътуване до Бали: Местните жители
Четвърта част: Пътуване до Бали: До Ява и обратно
